Бабите ни не са обичали достатъчно майките ни. Нашите майки не са ни обичали достатъчно. Ние сме родили децата си и можем спокойно да пропилеем шанса си да ги обичаме достатъчно...
Нашите баби не са обичали достатъчно нашите майки. Те не са имали време: работели са, възстановявали са разрушени от войната градове. Когато не е имало къде да живеят и какво да ядат, не е имало време за забавления и игри... Нашите майки са израснали с постоянното чувство на недостиг на любов. Нецелунати бузи, замръзнали рамене... Момичета, забравени в преспите.
Тези момичета порастват и на свой ред раждат деца, които искат да обичат, за да компенсират това, което на тях им е липсвало.
Не трябва да инвестирате в децата заради дивидентите, а заради самите тях.
Да обичаш е по-лесно и по-лечебно, отколкото да не обичаш. Самотата е, когато няма кого да обичаш. А запасите ви от любов, покрити с брезента на забравата, лежат, забравени, в задния двор. И вие се превръщате в обект на любовта, за да свалите брезента и да впрегнете любовта в действие.
Любовта към децата е като приятен бонус. Но не е и не бива да бъде задължение.
Майката не бива да ражда деца заради самата себе си, а заради тях. Само така любовта може да бъде напълно безкористна и безгранична.
Любовта не може да бъде спечелена, измолена или извоювана. Тя не израства върху пепелта на войната, обидите и недоволството. Любовта е светлина. Искате ли светлината да блести? Включете я. Светлина. Любов. Вие сами генерирате това електричество, завъртате педалите на вътрешния двигател - и крушката светва. И разпръсква топлина.
Нашите баби не са обичали достатъчно нашите майки. Нашите майки не са ни обичали достатъчно.
Иска ни се да плачем и да държим децата в прегръдките си. И да ги обичаме, колкото можем, без дивиденти, без корист, без изгоди. Не искайте да променяте децата си. Не се отказвайте никога от тях.
Докато имаме кого да обичаме, ще го обичаме такъв, какъвто е.
