Зашеметяваща река от звезди е забелязана да тече през междугалактическото пространство в галактически куп, разположен на около 300 милиона светлинни години от нас.

Такива мостове са известни като звездни потоци, а с дължина от 1,7 милиона светлинни години новоименуваният гигантски поток Кома е най-дългият, който някога сме виждали. И това не е всичко: бледата река е първата по рода си, наблюдавана някога извън галактика.

Откритието е огромна изненада. В такава динамична и гравитационно сложна среда, каквато е галактическият куп, не нещо толкова крехко, колкото звездния поток, не би следвало да просъществува дълго.

И все пак това се е случило. Откритието може да се използва за по-подробно изучаване на галактичните купове и на мистериозната тъмна материя в тях.

"Този гигантски поток се изпречи на пътя ни по стечение на обстоятелствата", казва астрофизикът Хавиер Роман от Университета в Гронинген, Нидерландия, и Университета в Ла Лагуна, Испания.

"Изследвахме ореоли от звезди, разположени около големи галактики."

Звездните потоци се срещат доста често в Млечния път. Смята се, че представляват раздробени остатъци от плътни кълбовидни звездни купове, разкъсани от приливните сили на нашата галактика. Но те са трудни за идентифициране; звездните асоциации не се разпознават особено лесно, тъй като измерването на разстоянието до тях е истинско предизвикателство. А и потоците а доста бледи.          

В междугалактическото пространство бледият им вид затруднява забелязването на свободни асоциации от обекти. Космосът е пълен с неща, които са много ярки; колкото по-бледо е нещо, толкова по-вероятно е да го пропуснем.

През последните години обаче технологията на телескопите и аналитичните техники разкриха повече бледи неща, отколкото сме били в състояние да идентифицираме в миналото; такъв е случаят с потока Гигантска кома.

Роман и колегите му използват 0,7-метровия телескоп "Жана Рич" и 4,2-метровия телескоп "Уилям Хершел", за да търсят слаби структури в купа Кома - куп, който съдържа хиляди известни галактики.

Те се опитват да изследват галактичните ореоли - дифузните, сферични области от редки звезди и тъмна материя, които обхващат населените равнини на галактиките.

Данните им обаче разкриват неочакваното: дълга, удължена лента от звезди, която не се намира в галактика, а между галактиките в купа.

Тази лента се различава значително от тънките нишки на космическата мрежа, които свързват галактиките една с друга и в рамките на куповете. Тя наподобява единствено звездните потоци в Млечния път, но просто в много по-епичен мащаб.

Въпреки че са доста големи и изглеждат спокойни, галактичните купове са гравитационно хаотична среда, като масивните обекти в тях се избутват и придърпват един към друг по всякакъв начин.

Неочаквано е един звезден поток да оцелее дълго на подобно място, но тази среда ни дава някои улики за произхода на потока, казват изследователите.

Близък изглед към местоположението на потока. Източник: Román et al., A&A, 2023

Те провеждат симулации и установяват, че макар и рядко, такива потоци могат да се образуват в галактичен куп - от галактика джудже, разкъсвана от гравитацията на по-големите галактики.

От космическа гледна точка не се очаква това да продължи дълго; за щастие в този момент от историята на Вселената разполагаме с технологията да наблюдаваме структурата, докато тя продължава да бъде разкъсвана.

Но нейното съществуване може да бъде използвано за изучаване на средата на този куп. Тъй като галактическите купове са изпълнени с мистериозна тъмна материя, това представлява интерес за учените, които се опитват да научат повече за естеството ѝ.

Гигантският поток Кома също така предполага, че подобни структури могат да бъдат засечени и в други купове. Изследователите се надяват да използват по-големи телескопи, за да се вгледат по-отблизо в тези огромни конгломерати, за да открият какви други тайни може да сме пропуснали.

И се надяват да разгледат по-отблизо самия гигантски поток Кома.

"Бихме искали да наблюдаваме отделни звезди във и близо до потока и да научим повече за тъмната материя", казва астрономът Рейние Пелетие от Университета в Гронинген.

Изследването е публикувано в Astronomy & Astrophysics.

Източник: Science Alert