20 български реклами от 60 - 80-те години на XX в.

Някои будят носталгия, други ни шокират. Смешни и наивни или опасно чаровни, тези образи от миналото няма да ви оставят безразлични.

Първият Закон за рекламата в България се приема през 1921 години по предложение на Александър Стамболийски. Той просъществува до 1925 г., когато е отменен от правителството на Сговора. От 1930 г. със създаването на Съюз "Pодно радио" започва излъчването на първите радиореклами под формата на диалози и кратки песнички.

В сравнение с началото на века се утрояват и обявите в периодичните издания, всекидневниците през 30-те се освежават не от търговска, а от кинореклама. След филмите най-силно се конкурират сапуни, пасти за зъби, парфюмерия и козметика.

В края на 1940г. рекламният пазар се обслужва от 132 рекламни, афишарски и анонсни агенции, бюра и кантори. С национализацията на промишлеността държавата полага централизирани усилия за пропагандиране на българския износ.

През 1948 г. Васил Коларов изобличава рекламата като продукт на капитализма и по негова инициатива се забраняват всякакви форми на реклама, включително малките обяви в печата. Едва след смъртта на Сталин (1953 г.) схващането, че "при социализма рекламата е излишна" отминава.

През 1958 г. се създава първото рекламно предприятие "Разгласа", което от 1960 г. прераства в СП Реклама към Министерството на вътрешната търговия и услуги. Централен кооперативен съюз създава своя агенция "Коопреклама" през 1968 г., а през 1974 г. се оформя организационно и агенция "Булгарреклама" с външнотърговска насоченост.

Сайтът "Изгубената България" представя поредица от примери за печатна реклама в България – календарчета, постери, фотографии, от периода 60-80-те години на 20 век: