Страхът може да бъде неприятен, дори парализиращ. Но да го премахнете - това е все едно да свалите алармата от дома си, защото издава силни и неприятни звуци. 

Безстрашието не означава да елиминирате страха. Означава да умеете да се възползвате от него. А за тази цел е нужно да сте достатъчно наясно с какво си имате работа.

1. Страхът е здравословен

Страхът е дълбоко вграден в мозъка ни. Учените са открили пътеките му в различни мрежи от неврони, спускащи се от дълбините на лимбичната система чак до мозъчната кора. Когато се стимулират тези мрежи - по химичен или по електричен път - резултатът е чувство на страх, дори в отсъствието на застрашителни стимули. Да чувстваш страх не е знак за слабост: способността да се страхуваме е сред основните функции на мозъка. В действителност, липсата на страх е знак за сериозно увреждане на мозъка.

2. Страхът има множество нюанси

Страхът е неприятно по своята същност изживяване, което може да варира от леко до парализиращо. Ужасяващите събития могат да оставят траен белег върху мозъчните ни пътища, който може да изисква професионална помощ. Въпреки това хроничният стрес - тази разновидност на страха, която се изразява като неопределена тревожност, постоянно притеснение и ежедневна несигурност - може тихомълком, но сериозно да навреди на вашето физическо и психично здраве с времето. 

3. Страхът не е така автоматичен, както си мислим

Страхът е отчасти инстинктивен, отчасти заучен, отчасти резултат на възпитание. Някои страхове са инстинктивни. Например болката поражда страх инстинктивно, защото е важна за оцеляването. Други страхове са заучени - научаваме се да се страхуваме от определен тип хора, места или ситуации заради негативните асоциации и миналия ни опит. Инцидент, при който човек е можел да се удави, го кара да се страхува дори само да се доближи до воден басейн. Други страхове са възпитани в нас: например културните норми диктуват дали да се страхуваме от нещо, или не. Помислете например, как определени социални групи стават обект на страх и преследване заради обществено създадената представа за тях, че са опасни. 

4. Не е нужно да сте в опасност, за да ви е страх

Страхът е отчасти и плод на въображението, тъй че може да възникне в отсъствието на нещо страшно. Всъщност, тъй като умовете ни са толкова ефективни, започваме да се боим от редица стимули, които не са страшни (обусловен страх) или дори не се налични (изпреварваща тревожност). Страхуваме се, защото си представяме какво може да стане. Някои учени твърдят, че хората са най-страшните създания на планетата - заради способността да учат, да мислят и да създават страхове в съзнанието си. Но този не така силен безпредметен страх може да се превърне в хронична тревожност без конкретен повод и да осакати психиката.