Известният писател Клайв Луис е казал: „Един ден ти ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки“. Приказките са невероятен, вълшебен свят, в който ние сме потопени от детството си. Докато сме малки, техният смисъл за нас е един, но пораствайки, откриваме и друго по-дълбоко съдържание.
Руския сайт AdMe.ru е подбрал откъси от известни приказки, които си струва да прочетем отново със своите деца.
"Мечо Пух" от Алън Милн
Източник: IgorGolovniov / Shutterstock.com
— Ама, какво е станало с опашката ти? — попита Мечо Пух изненадано.
— Какво да е станало? - попита Йори
— Няма я!
— Да не бъркаш?
— Опашката ти или е тук, или не е тук! По мое мнение, не може да се сбърка.
"Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен
Източник: Kit8.net / Shutterstock
— Моля те, Пипи, остани да спиш у нас първата нощ — рече Аника.
— О, не — отвърна Пипи и скочи от коня си в снежнатя пряспа пред портата. — Сега трябва бързо да разтребя Вила Вилекула.
Тя продължи през дълбоките преспи, които стигаха чак до кръста й. Конят я следваше послушно.
— Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено.
— Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.
"Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол
Източник: Pushkin / Shutterstock
- Не тъжи – каза Алиса – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Ще се изясни, за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно.
- Да, така и ще бъде. Но понякога човек има нужда от малко помощ в този процес, а не просто да чака – отвърна котаракът – необходимо е да знаеш и чувстваш, как е правилно, иначе има вероятност да не проумееш, когато всичко си дойде на мястото.
- Или можеш да развалиш всичко като прибързаш или изпуснеш момента. - добави момичето.
- Необходимо е да се действа, когато удари звънеца. След първата стъпка ще стане по-лесно, а пътят – по-ясен. Глупаво е да биеш звънеца сам, но още по-глупаво е да не го чуеш – каза котарака и изчезна, оставяйки само сива раирана опашка след себе си.
„Хрониките на Нарния“ от Клайв Луис
Източник: Khomenko Maryna / Shutterstock
- Другите ще могат ли също да те виждат? - попита Луси
- В началото определено не – каза Аслан – По-късно – в зависимост от обстоятелствата.
- Но те няма да ми повярват – каза Луси.
- Няма значение – отвърна Аслан.
- А аз така се зарадвах, че те открих – проплака Луси – помислих, че ще ми позволиш да остана. Помислих че ще изръмжиш и всички врагове ще се ужасят, както преди. А сега всичко е толкова страшно.
- Сега ти е трудно да проумееш, малка моя – каза Аслан – но никога нищо няма да е същото.
