Кой е Чарлз Дарвин? Сигурно всеки смята, че го познава като собствения си дядо. Дарвин е гениален интелектуалец от викторианската епоха в Англия, с дълга бяла брада и сериозен поглед, който измисля теорията на еволюцията, биха отговорили много малки и пораснали ученици.

Всъщност той е много повече от това. Човек, който никога не следва правия път и който истински живее и гори само докато пътува по света.

Неговите съвременници го описват като „същинска бъркотия”.

Както по отношение на външния му вид, така и що се отнася до начина му на живот и мисленето му. Това прави гигантския му принос към разбирането на хората за самите себе си още по-изключителен.

Чарлз Дарвин е син на болнава майка от заможната английска фамилия Уеджууд, която поема последния си дъх, когато той е едва 8-годишен. По-късно липсата на майчина обич в живота му става видима. В съболезнователно писмо до свой приятел той признава: „В живота си не съм преживявал толкова близка връзка, бих се осмелил да кажа, че не мога да си представя колко силна е твоята болка”.

Бащата на Дарвин, Робърт, е лекар по професия и физически грамаден човек.

Той тежи близо 150 кг, има силен характер и особено чувство на сарказъм, както и безкомпромисни, на моменти тиранични възгледи. Като самотен родител, мъжът има големи амбиции за сина си. Скоро обаче е разочарован от ниските оценки на Дарвин в училище. Самият Чарлз неведнъж определя началното си образование като „само едно бяло петно”.

От малък Дарвин изпитва подчертан интерес към естествознанието. С огромно удоволствие събира мидички, раковини на морски животни и черупки от яйца на пернати. Предпочита да прекарва времето си за игра, като наблюдава птиците. Баща му държи той да последва неговата кариера и го записва да учи медицина в университета на Единбург. Дарвин намира лекциите за „ужасни” и „тъпи”. След две напразни години вбесеният родител се отказва от опитите да накара сина си насила да обикне лекарската професия. И измисля друг план за живота му –

праща го да учи теология

в университета на Кеймбридж. Това се оказва още по-голяма грешка. Дарвин по-късно пише: „Времето ми там беше загубено – толкова, колкото в Единбург и в училище”.