Да се смущаваш лесно в неудобни ситуации със сигурност не е приятно, но има и положителни страни – хората са по-склонни да ти имат доверие, твърди ново изследване.

Не само това, но и хората, които лесно се засрамват, са по-склонни да бъдат верни партньори.

„Смущението е емоционален сигнал за човек, на когото можете да поверите ценни ресурси. – казва Роб Уилър, един от авторите на изследването. „То е част от социалната спойка, която поощрява доверието и сътрудничеството във всекидневния живот.“

Ето какво казва водещият автор на изследването, д-р Матю Файнберг:

„Умерените нива на смущение са белег за добродетелност. Нашите данни предполагат, че смущението е нещо добро, а не недостатък, с който трябва да се борим.

Разбира се, говорим за нормални нива на смущение, а не за осакатяващи проблеми, които понякога засягат хората, изпитващи социална тревожност. 

Типичните признаци на смущението са: 

- поглед надолу

- покриване на част от лицето ръка

- лека гримаса или усмивка.

За сравнение, хората, които изпитват срам, обикновено покриват цялото си лице.

Неудобни моменти

За целите на изследването 60 доброволци били заснети на видеозапис, докато говорят за неудобни моменти, които са преживявали. Сред тях са неща като:

- метеоризъм на публично място

- да сметнеш, че една жена е бременна, защото е възпълна

- да дадеш пари на дрипав човек, решавайки, че е просяк

Клиповете са анализирани за степента, в която хората изразяват смущение. 

След това те играят игра, чиято идея е да се тества щедростта. 

И за пореден път откриват, че хората, които по-лесно се смущават, са по-щедри към околните.

В последния експеримент е трябвало хората да оценяват обучен актьор, който изиграва, че получава перфектен резултат на тест. 

Някои хора гледат версия, в която той е смутен от успеха си, а други – версия, в която изразява само задаволство. 

Оказва се, че хората му имат доверие повече, когато изиграва смущение. 

Това са хора, с които имаме повече желание да бъдем свързани, чувстваме се по-комфортно и им имаме доверие, убедени са учените. 

Източник: PsyBlog