Досега се смяташе, че имунната система има твърде малък ефект върху мозъка. Ново изследване обаче установи, че тя е пряко отговорна за социалното поведение и дори личностните ни черти.
Изследването идва като шок за учените и повдига въпроси във връзка с причината за психични проблеми като шизофрения и аутизъм. В основата на тези заболявания може да се окаже една недобре функционираща имунна система.
Професор Джонатан Кипнис обяснява защо констатацията е толкова шокираща за учените:
„Мозъкът и адаптивната имунна система досега се смятаха за изолирани едно от друго и всяка имунна активност в мозъка беше възприемана като знак за патология.
Сега става ясно не само, че те взаимодействат тясно, но някои от чертите на нашето поведение може да са се развили заради реакцията на имунната ни система спрямо определени патогени.
Звучи откачено, но може ние да сме просто многоклетъчни бойни полета за две древни сили: патогените и имунната ни система. Част от нашата личност всъщност вероятно е направлявана от имунната ни система.
В изследване върху мишки и други животни, учените блогират важна за имунната система молекула, наречена интерферон гама. След което животните станали много по-малко общителни от преди.
Изследването е продължение на откритията, публикувани преди година, че има връзка между мозъка и имунната система, която не е смятано, че съществува досега.
Връзката между имунната система и социалното поведение има смисъл – общуването е важно, но то увеличава риска от заболявания.
Д-р Антъни Дж. Филиано, водещият автор на изследването, обяснява:
„За един организъм общуването е изключително важно, защото от него зависи оцеляването на вида. Важно е за събирането на храна, половото размножаване и лова. И така, хипотезата е, че когато организмите се съберат, има по-висока вероятност от разпространение на инфекции.
От една страна имаш нужда от общуване, но така имаш и по-висок риск от разпространение на патогени. Идеята е, че интерферон гама в процеса на еволюцията е бил използват като по-ефективен начин едновременно да повишава социалното поведение и да подобрява реакцията спрямо патогените.“
„Имунните молекули всъщност определят как функционира мозъкът.“ - казва Кипнис.
„Какво е цялостното въздействие на имунната система върху развитието и функциите на мозъка ни? Мисля, че философските аспекти на този труд са много интересни, но също така има и потенциално много важни клинични последствия.“
Изследването е публикувано в научното периодично издание Nature.
Източник: PsyBlog
