Питайте баба каква салата се яде през зимата: „кисело зеле, туршия, ряпа, цвекло...“ – изброява тя. Марулята е чак през пролетта, домати се ядат през лятото.
Едно време имаше такъв виц: отива българин на гости във Франция и пита: „При вас ягодите кога излизат на пазара?“. Домакинът го гледа озадачен: „Как кога? Сутрин!“.
Ако не го разбирате, може да се обзаложим, че сте млад градски човек, за когото се отнасят думите от песента – „пролет, лято, есен зима – в магазина всичко има.“
После разкажете на баба какво слагате в салатата. Докато ви слуша, тя повдига вежди: авокадо – това откъде е? Домати през януари – как ги ядете, те имат вкус на гьон!
Днес започваме да се учим отново да готвим като баба, за да намалим вредите, които съвременните методи на производство и разпространение нанасят на планетата.
Силно обработените храни – шоколадови десерти, бисквити, снаксове – са свързани с висок разход на енергия. Продуктите в тях се доставят от цял свят, преработват, пакетират, складират и транспортират до супермаркетите. Продават се в индивидуални опаковки, които създават още и още боклук.
Терминът „нисковъглеродна диета“ не се отнася до химичния състав на храната, а до количеството въглеродни емисии, с които е свързано производството, транспорта и приготвянето ѝ. Изчислено е, че хранителната система само в САЩ отговаря за 20 процента от парниковите газове в атмосферата.
Най-ефективната мярка за намаляване на този процент е ограничаването или пълния отказ от месо и животински продукти. Има обаче и други неща, които потребителите могат променят с избора си.
Местни продукти
Около 11 процента от въглеродните емисии от храната се дължат на транспорта, посочват изчисления, цитирани от New Scientist. Теорията е, че колкото по-малко е пътувала дадена храна, преди да стигне до нас, толкова по-малко вреди на околната среда.
През 2005 г. Алиса Смит и Джеймс Б. Маккинън поемат предизвикателството да се хранят само с местни храни в продължение на една година. Като местни определят храните, произведени в радиус от 100 мили от дома. Експериментът е описан в книгата им The 100-Mile Diet, която вдъхновява хиляди хора по света да променят начина си на хранене.
Концепцията за т.нар. „хранителни мили“ има и критици, които посочват, че въглеродният отпечатък от производството на местната храна може да надвишава този от транспорта. Методите на производство са това, което наистина има значение. Спестяването на транспорта обаче не е единственото предимство на местно произведените храни.
Първо, те са пресни. Колкото по-близо са отгледани, толкова по-малко време са престояли.
