„Пеперуди в стомаха”, романтично бленуване посред бял ден, еуфория, безсъние, луд копнеж, усещане, че цялата мултивселена е концентрирана в любимия човек... Ако всичко това ви звучи познато, няма причини за тревога - вие проявявате съвсем обичайно за биологичния вид Homo sapiens sapiens поведение. На човек с типичните симптоми на романтичната любов. Нещо, което се е случвало на повечето нормални хора, живели някога на планетата Земя.
„Какво е любовта?”
вероятно е сред най-старите въпроси на човечеството, които все още нямат ясен отговор. Или по-скоро имат твърде много отговори.
Още от зората на човечеството безброй поети, философи, изследователи, творци или просто редови жертви на Купидон са се опитвали да обяснят откъде идва тази могъща сила, която свързва човешките същества и която всеки ден
кара милиони здравомислещи хора да извършват крайно глупави неща.
Сила, която превръща напълно непознати до вчера хора в лудо влюбени двойки. И без която вероятно нямаше да съществуват филмовата и музикалната индустрия.
Идеализирането на любовта е явление също толкова старо, колкото опитите за нейното разбиране. Романтичната любов е „де факто” синоним на щастие и на върховна добродетел. От нея може да произтича само добро, тя побеждава злото, надмогва всички изпитания и ни прави по-добри, гласи обичайната мъдрост още от незапомнени времена.
Факт е, че любовта може да ни накара да покажем най-доброто от себе си – да проявим краен алтруизъм или да се жертваме за хората, които обичаме. Също така е факт обаче, че любовта има и своята тъмна страна. Ако така добре познатият идеал на романтичната любов е символ на емоционалния рай, то адът безспорно са изгарящата ревност, мъката от несподелената любов и болката от това да бъдеш отхвърлен.
Затова любовта може да събуди и най-примитивните сили от нашата същност, предизвиквайки сляпа ярост и насилие. Не е чудно, че „престъпленията от страст” в криминалните хроники са най-жестоки и по правило нямат нужда от рационален мотив. Накратко казано, любовта е най-интензивната и всеобхватна емоция, която можем да изпитаме и която има силата да ни направи не само неизказано щастливи, но и изключително нещастни. Тази двойственост на любовта и тази нейна стихийна способност да предизвиква щастие и страдания винаги са предизвиквали и двойствено отношение към нея. Мнозина мислители са обявявали любовта за вредна част от човешката природа. Психологът Лоурънс Каслър изразява това становище по следния начин: „Дори ако тя (любовта) е част от човешката природа, подобно на престъпленията и насилието, тя не е непременно желателна част”.
Доскоро науката странеше от темата за любовта,
почти така, както странеше от въпроса за съществуването на Бог. Дори през 60-те години на 20. век учените разглеждаха изследванията в областта на любовта като сигурен начин да провалят научната си кариера – аналогично на проучванията на НЛО или търсенето на „вечен двигател”. Основната причина науката да избягва тази човешка емоция бе фактът, че тя трудно се поддава на количествени и качествени измервания.
