Често се случва да сме разстроени или наскърбени от действията на другите. За щастие, открихме перфектния начин, чрез който да ви помогнем да не изпитвате подобни чувства. Или поне не толкова често. Просто трябва да застанете пред огледалото и да прочетете текста по-долу. Но го направете бавно и целенасочено, с чувство. Ако откриете подтекста в него, със сигурност ще ви помогне.
„Аз съм наистина важен човек. Затова не мога да позволя на който и да е да се държи естествено, ако това не ми допада. Аз съм наистина важен човек. Затова ако някой действа по начин, който не съм очаквал, ще го накажа, като се обидя.
Нека този човек види колко важни са моите засегнати чувства; нека почувства, че това е наказанието му за неговото „злодеяние“. В края на краищата – аз съм наистина важен човек. Освен това не ценя живота си. Всъщност, ценя го толкова малко, че съм готов да пропилея големи количества от безценното си време, за да се чувствам обиден. Отказвам се от множеството моменти на радост и щастие, за да се концентрирам върху засегнатите си чувства.
Не ми пука, че тези моменти на засегнатост и нещастие се случват толкова често, че могат да заемат множество часове, цели дни, седмици и дори години от живота ми. Готов съм да прекарам години наред, изпитвайки тези негативни чувства, защото не ценя живота си. Нямам способността да си представя как другите биха могли да погледнат на мен.
Аз съм много уязвим човек. Всъщност, толкова уязвим съм, че трябва да прекарвам по-голямата част от времето, като налагам енергично правото си да се чувствам обиден от всеки, който не е съгласен с мен. Може би ще си татуирам думите „пазете се от мен“ на челото. Само посмейте да ме обидите!
Аз съм толкова огорчен, че не мога да открия и една-единствена капчица великодушие в себе си, което би могло да ми помогне да простя на другите. Не притежавам и умението да се присмивам на поведението си. Нямам и грам благородство в себе си, чрез която да мога да игнорирам всички дребни грубости или обиди, с които животът ме затрупва. Не притежавам и прашинка мъдрост, за да загърбя всичко това. Не чувствам любов, следователно не мога да приема другите такива, каквито са. Аз съм толкова важен човек, че не се нуждая от нито едно от тези неща…“
