Какво е общото между Стив Джобс, Майкъл Джаксън и Леонардо да Винчи? Като изключим таланта, всички те са били перфекционисти. Вероятно можем да кажем същото за Мадона, Серена Уилямс и Гордън Рамзи. Независимо дали става въпрос за изкуства, науки или бизнес, изключително успешните личности рядко разчитат само на дарбите си. Те се посвещават изцяло – и дори маниакално – на качеството. Както е казал Чарлз Буковски, „Открийте онова, което обичате, и го оставете да ви убие.“
Страх от провала
Психолозите изучават перфекционизма от десетилетия и детайлно описват неговите ползи и разрушително въздействие. Всъщност малко са личностните особености, които илюстрират тънката граница между нормалното и анормалното по-добре от перфекционизма.
Въпреки че определенията варират, основна негова характеристика е старанието да не се допускат грешки. Перфекционистите се водят от страха си от провала и именно той ги мотивира да постигат неща, които други не могат. Според психолози, такива личности мислят, че не са достатъчно добри, и инвестират много време и енергия в самоусъвършенстване.
Алфред Адлер и Фридрих Ницше наричат този феномен „комплекс за малоценност“. Зад всяко изключително постижение, смятат те, се крият болезнени неувереност и съмнение. Успехът е само временен антидот за тези неприятни емоции.
Непродуктивен перфекционизъм
Перфекционизмът не винаги ражда забележителни артистични и интелектуални победи. При липсата на завидни умения, работна етика или упорство, той може да доведе до отлагане и други саморазрушителни видове поведение, като например хранителни разстройства. Но какво прави перфекционизма сходен на повечето личностни особености – твърде много или твърде малко от него може да бъде пагубно, а точната доза – сериозно преимущество.
Един фактор, допринасящ за резултата от поддържане на деликатния баланс, е невротичността, или така наречената „предразположеност към стрес“. В едно изследване сред студенти по медицина, които обикновено са склонни към перфекционизъм, учени откриват, че перфекционистите се представят по-добре, когато не са тормозени от стрес и безпокойство – дори да не са удовлетворени от постиженията си след това. Затова пък невротичните перфекционисти, които извоюват завидни резултати, в крайна сметка пак са недоволни от плодовете на труда си.
