Около три четвърти от американците вярват в идеята за сродните души: че някъде има някой, който е идеалната ви половинка. За съжаление, този тип мислене може да вреди на връзките ви, посочва ново проучване.
Психолозите Спайк У. С. Лий и Норберт Шварц решават да изследват два начина на мислене за любовта:
Съвършено единство: че двама души са създадени един за друг и „им е писано“ да бъдат заедно.
Пътешествие: че една любов е пътешествие, което трябва да премине през много изпитания и премеждия.
Учените събират хорат, които са в дългосрочни връзки и ги карат да помислят за времена на щастие и времена на конфликти. Някои от тях обаче са били дискретно повлияни да мислят за връзките повече като за „съвършено единство“, докато други – да ги възприемат като пътешествие.
Когато си спомнят конфликтните времена, хората, мислещи за съвършеното единство след това докладват по-ниска удовлетвореност от връзката си отколкото тези, които са мислили за връзката си като пътешествие. Когато си спомнят за добрите времена, няма разлика между двете групи.
„Очевидно различните начини по които се говори и мисли за любовта водят до различни начини на оценяване“ – казва Лий.
Въпросът е, че е много трудно хора, които си мислят, че са „родени един за друг“ да съгласуват тази идея с факта, че понякога се карат.
От друга страна, хората които вярват, че любовта е пътешествие виждат споровете като част от пътешествието. Може да не им харесва, но в ретроспекция виждат конфликтите просто като премеждия по пътя.
Авторите припомнят, че в моменти на криза е важно да си припомните брачните си обети:
„..в добро и в зло, в богатство и в бедност, в радост и мъка, докато смъртта ви раздели.“
Тази мисъл подчертава, че любовта не е крайната точка, а самото пътешествие.
Източник: PsyBlog
