Понякога се чувстваме подвластни на тайна саморазрушителна сила, която ни кара да протакаме безкрайно, докато не осъмнем приклещени от крайните срокове като героите от „Междузвездни войни“ в пресата за боклук.
Ако и вие се борите с мързеливия демон и любимите му реплики „още малко“, „ей сега“ и „утре“, имаме добра новина за вас.
Кой отлага най-много
Професор Адам Грант, американски психолог и автор на книгата Originals: How Non-Conformists Move the World (Оригинали: Как неконформистите движат света) е убеден, че тъкмо творческите и оригинално мислещи натури са най-склонни да отлагат.
Гледната точка на Грант споделя и британският психолог Ана Абрамовски от Кеймбриджкия университет, един от учените, изследващи любопитния феномен на протакането. Според нея „хората, които активно отлагат, демонстрират определена степен на самостоятелност, независимост и увереност в себе си, защото са наясно с риска от натиска на крайния срок и все пак съзнателно се подлагат на него“. Грант смята, че това е стимул за креативността. Но има и други мнения.
Страх от провал или страх от успеха
Парадоксално, тези коварни братя близнаци – страхът от провала и страхът от успеха – вървят ръка за ръка. В основата им се корени ниската себеоценка и опасението, че каквото и да направиш, няма да е достатъчно добро. Много хора сами си пречат, като отлагат до последно по няколко причини:
- Задачата ги плаши, защото се опасяват, че няма да се справят. Или – тук се намесва перфекционизмът – че няма да се справят блестящо (а всичко, което не е уникално и невероятно, не е достойно за техния подпис). Някои нарцистични натури страдат от болезнен перфекционизъм и панически страх от провал. Те държат или на всяка цена да блеснат, или да не се захващат изобщо.
В подобни случаи на помощ идва хакерската максима Done is better then perfect, или По-добре свършено, отколкото съвършено.
