Какви профилактични изследвания трябва да си пускаме, за да следим здравето си?

Като родители, рядко ни остава време за нас самите. Ако децата имат винаги прани и изгладени дрешки, топли и чисти обувки, редовни прегледи при педиатъра, то ние като родители доста сме се позанемарили, защото сме напълно погълнати от грижата за семейството.

За да бъдем възможно най-дълго до децата си обаче, е важно да се подсещаме и за собственото и здраве, преди ножът да е опрял до кокала.

Колко често трябва да си пускаме изследвания?

До 50-годишна възраст: на всеки 2-3 години.

Над 50-годишна възраст: всяка година.

Задължително трябва да провеждаме профилактични прегледи ежегодно, когато се намираме в рисков група за определено заболяване.

Какви трябва да следим?

Кръвно налягане – важно е да се следят и систоличните, и диастоличните стойности - те зависят от това дали сърдечният мускул се съкращава (систола), или се отпуска между ударите (диастола). Високото кръвно налягане, познато още като хипертония, засяга основно артериите - кръвта се притиска в стените им поради високото налягане. Това от своя страна натоварва сърцето, тъй като му се налага да работи по-усилено, за да може да се изпомпва кръвта.

Нивата на кръвната захар – диабетът е още една болест, която придобива все по-плашещи размери. Хората, страдащи от диабет тип 2, се очаква да достигнат фрапантните 1 милион до 2050 година. Важно е да следите нивата на кръвната си захар и внимавайте за референтните стойности.

Холестерол – стойностите на холестерола помагат да се даде оценка за сърдечносъдовия риск. Липопротеините с висока плътност (HDL) представляват малки, плътни молекули, които са отговорни за транспортиране на холестерола в черния дроб. HDL холестерол е добър за тялото, защото помага за премахване на холестерола от артериите и предпазва от опасни блокажи (плаки) в артериите. Липопротеините с ниска плътност (LDL) пренасят по-голямата част от холестерола чрез кръвта и го доставят до клетките на тялото. Тези молекули са по-големи, с по-малка плътност и по-малко стабилни в сравнение с HDL. Те лесно се окисляват и могат да образуват плаки по артериалните стени, което от своя страна води до запушване на артериите и до сърдечно-съдови заболявания. Ето защо LDL е известен като „лош" холестерол. Когато става дума за холестерол и неговите общи стойности, трябва да знаем, че има и трета величина, която играе важна роля. Не само добрият и лошият холестерол е от значение, но и т.нар. триглицериди. Това са мастни киселини, които действат като основни градивни елементи на мазнините. Тялото ни превръща излишните калории, които консумираме, в триглицериди, които се съхраняват в мастните клетки.

Туморни маркери – проследявайте се редовно за рак на черния дроб, белия дроб, панкреаса, рак на гърдата и рак на простатата. Посъветвайте се с вашия лекар какви изследвания и прегледи следва да направите, за да сте спокойни.

Венерически болести и хепатит – подобни изследвания са от значение, за да се предотвратят бъдещи неприятности. Внимавайте за сексуалния си живот.

Остеопороза – от един момент нататък жените са особено застрашени от развитието на остеопороза, което води до слабост на костите и повишава риска от фрактура. Можете да изследвате костната си плътност и да се посъветвате с ендокринолог и/или ортопед.