Гигантска подземна пирамида, скрита под склона на хълм в Индонезия, е далеч по-древна от Стоунхендж или пирамидите в Гиза и може да съперничи дори на най-старите мегалитни структури, създавани някога от човешка ръка.

Запомнете името Гунунг Паданг.

Изключителният склон с древни каменни структури на остров Западна Ява е свещен за местните жители, които наричат този вид структура "punden berundak", което означава стъпаловидна пирамида (заради терасите, които водят до върха ѝ).

Въпреки че проучването на обекта е все още в самото начало, той вече се очертава като "забележително свидетелство" за човешката изобретателност.

Гунунг Паданг е потенциално най-старата пирамидална структура в света, построена на върха на угаснал вулкан преди началото на земеделието или цивилизацията, каквато я познаваме.

Според нови данни на учени от Индонезия вътрешността ѝ може да крие големи отворени камери, за чието съдържание можем само да предполагаме.

Най-големият мегалитен обект в цяла Югоизточна Азия - Гунунг Паданг. Снимка: Ade Lukmanul Hakimmm / Shutterstock

Обширният анализ на Гунунг Паданг, което на местния език означава "планина на просветлението", сега убедително показва, че преди много време древна цивилизация "внимателно е изваяла" естествения хълм от лава в сърцевината на структура, подобна на пирамида.

Първото радиовъглеродно датиране на обекта показва, че първоначалното строителство е започнало по някое време през последния ледников период, преди повече от 16 000 години (може би дори преди цели 27 000).

В перспектива Гьобекли тепе, което представлява масивно каменно съоръжение в днешна Турция, понастоящем се смята за най-стария известен мегалит в света. Той датира отпреди 11 000 години.

Мегалитни камъни, които се виждат на повърхността на Гунунг Паданг. (Natawidjaja et al., Archaeological Prospection, 2023)

Данните от настоящото проучване на Гунунг Паданг са резултат от дългогодишен внимателен анализ.

Между 2011 и 2015 г. екип от археолози, геолози и геофизици, ръководен от геолога Дани Хилман Натавиджая от Националната агенция за изследвания и иновации на Индонезия, използва различни техники, като ядкови сондажи, радари за проникване в земята и подповърхностни изображения, за да проучи обекта на културното наследство.

Натавиджая и колегите му установяват, че подобно на много мегалити в миналото, Гунунг Паданг е построен на сложни и комплексни етапи, като най-дълбоката му част се намира на 30 метра дълбочина.

Опростена реконструкция на Гунунг Паданг с четирите единици и техните различни нива. (Natawidjaja et al., Archaeological Prospection, 2023)

Тази основна част от структурата вероятно е била построена между 25 000 и 14 000 г. пр.н.е., но след това е била изоставена за няколко хилядолетия.

Строителството започва отново около 7900-6100 г. пр. н. е., като се разширява основният насип на пирамидата с различни скални колони и чакълести почви, а между 6000 и 5500 г. пр. н. е. се извършват някои допълнителни строителни работи. Интригуващо е, че по това време строителите, изглежда, целенасочено са погребали или застроили някои по-стари части на обекта.

Последните архитекти на пирамидата пристигат около 2000-1100 г. пр. н. е., като добавят горна почва, както и каменни тераси, характерни за „punden berundak“. Това е частта, която се вижда най-вече днес.

Камъните по повърността на Гунунг Паданг. Снимка: dani daniar / Shutterstock

"Строителите на единици 3 и 2 в Гунунг Паданг трябва да са притежавали забележителни зидарски умения, които не съответстват на традиционните култури на ловците и събирачите", пишат изследователите.

"Като се има предвид дългото и непрекъснато обитаване на Гунунг Паданг, може да се предположи, че този обект е бил особено важен и е карал древните хора да го обитават и модифицират многократно."

Необходими са по-нататъшни разкопки, за да се разбере кои са били тези праисторически хора и защо са построили всичко това.

Когато изследователите проучват вътрешността на склона с помощта на сеизмични вълни, те откриват доказателства за скрити кухини и камери – с до 15 метра дължина и до 10 метра височина.

Сега екипът се надява да направи сондажи в тези области. Ако се натъкнат на камери, те планират да пуснат видео камера в тъмнината, за да видят какво се крие отдолу.

"Това проучване показва как един цялостен подход, интегриращ археологически, геоложки и геофизични методи, може да разкрие скрити и огромни древни структури", заключава екипът.

Тепърва ни предстои да научим изключително интересни неща за Гунунг Паданг.

Изследването е публикувано в Archaeological Prospection.

Източник: Science Alert