Времето продължава да е един от основните въпроси във физиката. През годините редица философи са се опитвали да го обяснят. Какво всъщност представлява времето? Защо има привидна посока? Концепцията се определя като „стрелката на времето“, пише IFLS. Тя се използва, за да се илюстрира, че то е асиметрично, въпреки че повечето закони на Вселената са напълно симетрични.

Вече съществува едно потенциално обяснение на този въпрос. Физикът Шон Карол от CalTech и космологът Алън Гут от Масачузетския технологичен институт създадоха симулация, която показва, че стрелките на времето могат да възникнат естествено от една напълно симетрична система от уравнения.

Стрелката на времето произлиза от наблюденията, че времето наистина отминава за нас самите и че неговата посока е консистентна с увеличението на ентропията във Вселената. Ентропията е физична величина, която представлява мярка за безпорядъка на термодинамичните системи. Терминът "ентропия" произхожда от гръцкия език: εν — вътре, τρέπω — пренасям. Едно непокътнато яйце притежава повече ентропия от счупеното. Освен това, ако видим, че е счупено, знаем, че някога е било цяло. Нашият опит ни казва, че счупените яйца не стават цели, че ледените кубчета се топят и че за почистването на стая е необходимо много по-голямо количество енергия, отколкото за да я разхвърляме.

Карол и Гут обсъждат подробно своя труд пред New Scientist. Тяхната симулация включва огромен брой частици, взаимодействащи си под влиянието на гравитацията и движещи се в произволни посоки. Някои от тях се скупчват в едно цяло, а след това се разделят и разширяват в специфична времева посока. По време на симулацията ентропията продължава да се увеличава, което показва, че времето може да се движи и в двете посоки.

Не за първи път ставаме свидетели на подобна демонстрация. През 2014 г. международна група от физици разработи простичък модел, който показва, че могат да съществуват симетрични закони на физиката и една „очевидна“ стрелка на времето. Техните открития са публикувани в Physical Review Letters. Те забелязват, че в крайна сметка съществува стрелка на времето, но само от гледна точка на частицата в системата – за външния наблюдател не съществува специална посока във времето.

Това, което Карол и Гут обявяват, със сигурност ще предизвика разгорещени дебати. Моделът им предлага някои доста интригуващи идеи, но не дава отговор на въпроса „Що е то време?“. Дори напротив – задълбочава го. Може би Дъглас Адамс е бил прав, когато е казал, че „Времето е илюзия. А обедното време – още по-голяма."