Нан Мадол – загадъчната тихоокеанска Венеция

Наричат го “най-добре пазената тайна на археологията” или “голямата загадка на Микронезия”. Дворцов комплекс, построен върху коралов риф сред просторите на Тихия океан - това е Нан Мадол.

Създаденият от човешки ръце изкуствен архипелаг се състои от 92 каменни островчета, разделени от плавателни канали, на обща площ от над 18 кв. км. Най-големият археологически паметник на Микронезия се намира в югоизточната част на остров Похнпей (известен още като Понапе), част от архипелага на Каролинските острови на територията на Федералните щати на Микронезия.

В превод “Нан Мадол” означава “Място помежду”, а кораловият риф, върху който е бил построен комплексът, се нарича Соуналенд (“Рифът на небесата”).

Нан Мадол е открит през XIX век., когато една белгийска експедиция изследва острова и съобщава, че е открила на него

останките на “мъртъв град”.

Първите сериозни научни изследвания на Нан Мадол прави германският антрополог Паул Хамбрух, посетил острова в началото на ХХ век (1908-1910). Мястото изумява със самото си съществуване – мегалитен изкуствен архипелаг, построен сред просторите на Тихия океан през средновековието (V-XVI век). Според антрополога от Университета на Орегон Уилиам Айрес изкуствените платформи, от които е изграден Нан Мадол, са създадени по изключително сложен и трудоемък начин.

Островите и постройките на комплекса са построени от вулканичен черен базалт, който съществува на Понапе под формата на естествени шестоъгълни стълбове. Някои от тях  достигат тегло над 5 тона и дължина над 5 метра. Археолозите смятат, че за построяването на комплекса е било необходимо доставянето на между 500 хил. и 700 хил. метрични тона строителен материал – впечатляващо постижение дори според съвременните представи.

Базалтовите колони са били

изкопавани от каменоломни, отдалечени на над 30 км

от Нан Мадол, и след това са били транспортирани по вода. За това са били необходими усъвършенствани мореходни съдове, различни от познатите по тези места канута. Поставянето на колоните по местата им също е било гигантска инженерна задача, дори като се има предвид, че деспотичните  владетели на острова са разполагали неограничено с целия човешки ресурс на своите владения. С помощта на лостове, въжета и наклонени рампи многотонните базалтови късове са били подреждани хоризонтално един върху друг, подобно на куп от дървени трупи.

За да построят всеки отделен остров

от изкуствения архипелаг, неговите създатели първо изграждали външни стени с височина до 10 м. След това оформените правоъгълни участъци от лагуната били запълвани с парчета корали и скала до ниво над най-високата точка на прилива. Отделните островчета на Нан Мадол са свързани с мрежа от канали, които днес са проходими единствено с тесни моторни лодки. Създателите на мегалитния комплекс са изградили и система от огромни диги и вълноломи, които защитават острова от стихията на Тихия океан.