Почитатели на Данте, внимавайте! Вратата на ада действително съществува. Тя се намира в средата на необитаема пустиня край град Дарваза в Туркменистан.
Има няколко места в света, които си оспорват името „врата на ада”. Сред тях са катакомбите под Париж и фигурите от лава в Димуборгир, Исландия. Когато говорим за страховит ефект обаче, горящият газов кратер в Туркменистан просто няма конкуренция.
Земята се отваря в огромна, вечно горяща дупка насред пустинята Каракум. Гледката е особено впечатляваща нощно време, когато червеният кратер се откроява на фона на пълната тъмнина наоколо с безбройните огнени езици, които се извиват в безумен танц.
Какво е това?
Кратер, от който излиза непрестанно природен газ. И той гори вече десетилетия, подпален от хората преди близо 50 години! Диаметърт му е между 60 и 100 метра, а дълбочината поне 50. Пламъците се захранват от излизащия непрекъснато отдолу газ. На човек му изглежда обаче като че ли скалите и пясъците излъчват огромно количество топлина. На около километър наоколо земята е сива и безплодна, обитавана само от паяци и гущери.
Снимка: Matthew Baron / Shutterstock
Местните жители са дали име на горящия кратер, което напълно му подхожда - „врата на ада”. Когато погледнете вътре в огромната дупка, наистина се чувствате така, сякаш сте се изправили пред вратата на преизподнята.
Никой не се е осмелил да влезе вътре,
когато тя е била открита. Никой не е сторил това и досега. Едва ли някой доброволно би се отправил по пътеката към ада през такава врата.
Снимка: lexelA / Shutterstock
Древните хора са се отнасяли със страхопочитание към петролните и газовите кладенци. Много от тях са смятали, че те са врати към долния по-страшен свят, който при християните вече се нарича ад. Мнозина и днес се боят да се приближат до сондираща техника за газ и петрол, тъй като смятат, че тя отваря дупка, през която могат да излязат нечисти сили. Затова и горящият кратер край Дарваза, в който пламъците никога не спират, за някои е истинско олицетворение на големите им страхове.
Всичко започва през 1971 г., когато Туркменистан все още е част от бившия Съветски съюз. Страната е изключително богата на природни ресурси. По това време екип от съветски геолози прави сондажи за газ в пустинята Каракум. Те откриват подземно находище близо до селище в района Дарваза, известен на туркменски като Дервезе (”отворена врата”). И това наистина е врата, която води към Памир.
