Пионерът в психологията на развитието Лев Виготски е смятал, че в предучилищната възраст играта е водещия двигател на развитието.
Чрез играта децата научават и практикуват много социални умения. Те развиват усещане за Аз, научават се как да общуват с другите деца, как да се сприятелят, как да лъжат и как да играят различни роли.
Класическото изследване по проблема за това как играта се развива при децата е било проведено от Милдред Партън в края на 20-тте години на миналия век в Института по Детско Развитие в Минесота, САЩ.
Тя е наблюдавала внимателно деца на възраст между 2 и 5 години и е категоризирала видовете игри.
Първите четири типа игри не намесват много общуване с другите деца, а последните два типа намесват.
Въпреки че децата са сменяли във времето видовете игри, Партън е отбелязала, че като порасвали децата са участвали по-малко в първите два типа игри и повече в последните два типа:
