Визитка: Диана Димитрова преподава пренатална психология в Медицинския университет във Варна. Преди 12 години създава Училище за родители в морския град. През 2009 г. името й е включено в алманаха “Бележити български жени” за особените й заслуги към здравето на бременните и техните деца.
***
- От колко години се практикува пренатална психология в България?
- Практически може би от 2004-2005 г., тогава се появиха първите преподаватели, които заговориха за пренатална психология.
- Защо съществува този отделен клон в психологията? Това не е ли всъщност психология на майката?
- Пренаталната психология е ориентирана към изследване на детето по време на вътреутробния живот, а перинаталната психология засяга периода около раждането – няколко месеца преди и месец след него. Вече има ултразвукови и доплерови диагностични методи, с които се проучва как стресът и вълнението, ускоряването на пулса на майката може да повлияят върху детето. Освен това, след като то се роди, се правят много интересни изследвания върху характеровите особености на бъдещия индивид в зависимост от това как майката е прекарала бременността си. Например дали е била сама, без партньор, по време на бременността, дали е преживяла голям стрес, дали е гладувала, като е пазила диета, дали е била подложена на различни други влияния. Има много интересно изследване, което показва, че най-важният аспект от живота на нероденото дете представлява емоционалният статус на майката след шестия месец. Ако майката е спокойна и преживява бременността без сътресения, вероятността детето да развие оптимистична нагласа към света се увеличава с близо 70%. Т.е. ние формираме още в утробата един бъдещ оптимист. Или обратното.
- На бременните се казва: „Бъдете щастливи, бъдете радостни!”, но това не се постига лесно. Какво конкретно може да се направи, за да се защити детето от вредните въздействия, на които е подложена майката?
- Американската асоциация по пренатална психология твърди, че всекидневният стрес, който е регулярен, който жената преживява и без да е бременна, не може да окаже пагубно въздействие върху детето. Влияят по-скоро екстремни стресови ситуации, и то когато са в продължителен период – например загуба на близък човек по време на бременността или когато жената не желае това бебе. Много е трудно да се заповяда на човек да е щастлив, но майката трябва да бъде заобиколена от много внимание, трябва да й се осигури физически и емоционален комфорт.
- Има родителски курсове, които учат какви качества да се предадат на бебето още докато е в утробата. Това своеобразно програмиране на детето не е ли несправедливо спрямо неговата човешка свободна воля?
- За програмиране и дума не може да става, защото влиянията не могат да бъдат толкова силни. Няма как родителят да програмира, да речем, детето му да стане космонавт. Каквото и да правят по време на бременността майката и бащата, както и да го мислят, каквото и да мечтаят, това в никакъв случай не означава, че детето им непременно ще лети в Космоса. По-скоро се създава една благоприятна среда и всичко е на физиологично ниво. Когато например майката пушачка мисли да запали цигара, все още не е запалила, а само мисли за нея, пулсът на бебето се ускорява, защото тя изпада в абстиненция и по чисто физиологичен път стресовият хормон в нейната кръв се увеличава. Оттам се увеличава и кортизолът в кръвта, който постъпва към бебето. То от своя страна има компенсаторен механизъм и учестява пулса си. Става въпрос за такъв тип взаимодействие, не за някакви внушения, програмиране или свръхментални инсинуации, които просто не трябва да се разбират по този начин.
