Дългосрочният стрес води до натрупването на макрофаги в мозъка, което нарушава системата на краткосрочната памет, установява изследване.
Четири седмици са нужни, за да се намали имунната реакция и да проблемите с паметта да престанат.
„Това е хроничен стрес. Не става дума за стреса преди да говорите пред публика или да се запознаете с някого“ – казва Джонатан Гадбаут, ръководител на изследването.
За целите на изследването обучават група мишки как да намерят изхода в един лабиринт.
Учените превръщат част от тях в „социално победени“ мишки, като системно ги заставят да взаимодействат с „алфа мишка“.
Идеята е да се имитира типа хроничен социален стрес, който хората могат да преживяват от гаден шеф, враждебен колектив или друго постоянно стресиращо въздействие.
В следващия етап на експеримента, мишките са изложени на агресивен нападател и трябва да тичат през лабиринта към изхода, през който могат да избягат.
Когато това се случва, хронично стресираните мишки не могат да си спомнят маршрута през лабиринта.
„Стресираните мишки не си го спомняха – повтърждава Гадбаут. – Мишките, които не бяха стресирани, те помнеха.“
В мозъка на „социално победените“ мишки също се наблюдавали промени – проблемите с краткосрочната памет били следствие от възпалителен процес.
„Стресът освобождава имунни клетки от костния мозък и тези клетки могат да се прехвърлят в области на мозъка, свързани с невронална активация в отговор на стреса. Те са повикани в мозъка, в центъра на паметта.“ – казва Джон Шеридан, един от съавторите на изследването.
Учените също са установили, че проблемите с паметта се разрешават след 28 дни. Мишките обаче продължават да проявяват симптоми на депресия и социално отбягване и след този период.
Източник: PsyBlog
