Неизбежна ли е смъртта? Досега това беше единственото сигурно нещо в живота ни. За да заглушим екзистенциалния ужас от наближаващия край, през вековете сме се обръщали към религии, идеологии и различни творчески начинания. Според Хосе Кордейро и Дейвид Уд обаче смъртта вече не ни очаква с абсолютна сигурност. Науката и технологиите са на ръба на революционен пробив: човешкото безсмъртие.
Тяхната книга „Краят на смъртта“ ни позволява да надникнем в удивителния експоненциален напредък на изкуствения интелект, регенерацията на тъкани, терапиите със стволови клетки, принтирането на органи, криопрезервацията и генните терапии, които за първи път в историята ни предоставят шанса да обърнем и спрем процесите на стареене на човешкото тяло. Кордейро и Уд не само представят основните научни постижения, инициативи и идеи за вечен живот, но също ни показват смъртта по нов начин – като последната все още неизлекувана болест.
Във всяко магазинче и книжарница се сблъскваме с неимоверно количество безсмислици, посветени на процеса на стареене. Обществото сякаш е обсебено от този въпрос. Точно затова „Краят на смъртта“ носи такова удоволствие: откроява се на фона на рекламния шум и представя балансирана, информирана и ясна позиция по тази особено противоречива тема. Книгата обобщава забележителните научни пробиви, направени наскоро, които разкриват как един ден ще бъде възможно да елиминираме процеса на стареене. – Мичио Каку, теоретичен физик и автор на „Божественото уравнение“
Единственото устойчиво нещо в живота ни е постоянно ускоряващата се промяна. „Краят на смъртта“ ни дава малко спокойствие насред бурните води на генното инженерство, изкуствения интелект и задаващите се социални трансформации. В нея се крие искрица надежда; обещание, че ще имаме достатъчно време, за да се адаптираме и да заживеем в едно невероятно интересно бъдеще. – Теодор Панайотов, директор „Информационни технологии“ на Атлантическия клуб.
Откъс
Тази книга е посветена на първото поколение безсмъртни човеци. Досега смъртта беше нашата участ. За щастие, поради забележителния технологичен прогрес, на който ще станем свидетели през следващите няколко десетилетия, вече сме на границата между последното поколение смъртни и първото поколение безсмъртни човешки същества.
Стигнали сме дотук благодарение на нашите предци, а потомците ни скоро ще могат да се възползват от невъзможно досега удължаване на човешкия живот. Ще живеем в много по-добър свят на дълголетие, завинаги млади, без да сме обречени на недоброволна смърт, без старост. И не само това: ще осъществим прехода от удължаване на продължителността на живота до разширяване на мащаба на самия живот, като усилим способностите си и умножим възможностите си първо на тази малка планета, а после далеч отвъд нея.
Тази книга е посветена на млади и на стари, на жени и мъже, на вярващи и невярващи, на бедни и на богати, на всички по света, които работят в името на една отколешна мечта на човечеството: края на смъртта. Контролът над човешкото остаряване и поддържане на младостта скоро ще бъде реалност. Наш морален дълг е да се стремим да стигнем тази благородна цел възможно най-скоро.
Правото на живот е най-фундаменталното човешко право. Без живот никое друго право няма значение. В момента всеки ден умират над 100 000 души, ден след ден, от заболявания, свързани със стареенето. Това е най-голямото престъпление срещу човечеството, срещу всички хора, независимо от раса, пол, националност, култура, религия, географско местоположение или история. Трябва да спрем тази огромна трагедия. Можем да я предотвратим сега и трябва да го направим. Това е наша морална отговорност, дълг, исторически ангажимент. Трябва да съхраним живота, да избегнем още страдание, да елиминираме остаряването и да се отскубнем от смъртта.
Днес въпросът вече не е дали ще е възможно да излекуваме остаряването, а кога ще го направим. Колкото по-скоро, толкова по-добре. В надпревара с времето сме и нашият общ враг са старостта и смъртта. „Краят на смъртта“ е посветена на първото поколение безсмъртни, които ще преодолеят смъртта.
И така, след като си позволих една шега – в този двусмислен живот едва ли някоя страница може да бъде толкова сериозна, че да не ѝ се отдели място в нея, – предлагам съвсем сериозно книгата с упование и увереност, че рано или късно тя ще стигне до онези, за които е предназначена, а между другото, и със спокойното примирение, че и нея ще я сполети в пълна мяра участта на всяко познание, а най-вече на най-важното – вечната истина, на която е отреден само кратък триумф между два дълги периода, когато бе отричана като парадокс и презирана като тривиална. А нейният автор обикновено споделя първата участ. Животът обаче е кратък, а истината има далечно въздействие и живее дълго: нека кажем истината!
