Над 350 млн. души по света страдат от депресия. Без съмнение това е голям и сериозен проблем. Но какво всъщност се случва с един депресиран човек, пита AsapSCIENCE? Има ли биологично обяснение за тези крайни чувства на тъга?
В миналото депресията е описвана често като „химически дисбаланс“ в мозъка. Като цяло учените вярвали, че вината е в невротрансмитора серотонин, често наричан веществото на доброто настроение. Единственото истинско доказателство за това обаче било следното – когато на хора с депресия са предписани лекарства за повишаване на серотонина, симптомите им се облекчавали. Да, сложни химични вещества определено имат роля. С тях обаче не се изчерпва сложността на депресията.
През последните години учените забелязват, че растежът и връзките на мозъчните клетки може и да играят важна роля. Ако надникнем в мозъка на депресиран човек, ще видим, че амоновият рог е тенденциозно по-малък от средното. Други части на мозъка също са засегнати физически, но точно тази част контролира спомени и емоции. И колкото по-дълго човек е депресиран, толкова по-малък е амоновият рог. Клетките и връзките се влошават. Оказва се, че като че ли именно стресът е главната причина за намаляването на нови неврони в тази част на мозъка. Всъщност, проучванията сочат, че когато тя се регенерира и нови неврони се стимулират, настроението се подобрява. Интересното е, че много от новите медикаменти, включително тези, които влияят на нивата на серотонина, имат косвен ефект върху растежа на мозъчните клетки. Вероятно за това лекарства със серотонин помагат на някои пациенти Те спомагат за отделянето на други вещества, които стимулират неврогенезата или растежа на нови неврони. Имайки това предвид, някои учени вярват, че фокусът трябва да бъде върху медикаменти, които въздействат пряко на неврогенезата.
Но дори невроните и веществата да оказват най-силно влияние, много генетични фактори също са открити. Едно конкретно проучване показва, че вариации в гена на транспортера на серотонин, прави хората по-склонни към депресия. Всеки човек има два броя от този ген – по един от всеки родител. Той може да бъде „къс“ или „дълъг“. При проучването на 800 младежи в рамките на 5 години е установено, че 33 процента тези с 1 къс ген се депресират след стресиращи житейски проблеми. Тези с 2 къси се влошавали още повече. От друга страна, хората с 2 дълги гена са по-склонни да се депресират при същите житейски проблеми. Много други гени също оказват влияние върху предразположеността към депресия. В това има логика, тъй като депресията и биполярното разстройство се предават между поколенията. Проучванията при еднояйчни близнаци показват, че ако единият има биполярно разстройство, то другият има 60-80 процента вероятност също да го развие.
Докато открием основната причина (или причини) за депресията (не трябва да забравяме, че съществува огромен списък с вторични причини, които влияят), е важно да запомним, че депресията е болест с биологична основа. Това не е просто състояние на слабост, което някой трябва да превъзмогне, или нещо, върху което имаме осъзнато влияние. Както при сърдечните заболявания или рак, е важно да има повече яснота по темата, за да се привлекат още ресурси, които да доведат до повече проучвания.
