Всички знаем, че ако искаме наученото да остане в главите ни, трябва да се наспим. И макар учените отдавна да са разбрали, че паметта разчита на връзките, които се изграждат между невроните в мозъка, досега не беше ясно точно как сънят помага да се консолидира тази информация.
Сега две изследвания откриха биологични доказателства, които обясняват вековната мъдрост, че ако искаме да помним, трябва да заспим и да забравим.
Нормално е да искаме да знаем защо прекарваме в съзнание само половината от живота си. Една скорошна хипотеза твърди, че сънят премахва потенциално токсични протеини, които се натрупват в мозъка през деня.
Скорошни проучвания са установили, че ако не получим достъчно сън, увеличаваме риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания и диабет, да не говорим и за невродегенеративни заболявания като Паркинсон.
Две нови изследвания на американски учени от Университета на Уисконсин и университета Джон Хопкинс предоставят доказателства за друга ползва от съня, а именно, че той вероятно „избистря“ наученото през деня, като филтрира излишното.
Хипотезата за т. нар. „синаптична хомеостаза“ не е нова. Учените от университета на Уисконсин са я разработили още преди десетилетие, като предполагат, че сънят намалява връзките, които развиваме между невроните в будно състояние, за да направи спомените ни по-ясни.
Когато преживяваме нови неща, в мозъка ни се създават или отслабват връзките, известни като синапси, които свързват нашите нервни клетки. Поведението и спомените, които развиваме, са кодирани в тези взаимосвързани мрежи от неврони, които разчитат на размера и силата на синапса, за да разменят съобщенията си ефективно.
Авторите на хипотезата за синаптичната хомеостаза твърдят, че процесът на изграждане на такива мрежи е може би прекалено активен, когато сме в будно състояние. Сънят дава възможност на мозъка на спокойствие да коригира избирателно размера на мрежите, които изграждаме, докато сме в съзнание.
Има достатъчно доказателства, че невроните могат да намаляват синапсите си, в някои случаи чрез клетки, които патрулират из мозъка, търсейки синапси, които да погълнат. Сравненията на синапси след периоди на сън и безсъние могат също да бъдат косвено доказателство за това, че мозъкът преоформя връзките между невроните, докато спим.
Екипът от университета на Уисконсин наскоро добави нови доказателства в подкрепа на своята хипотеза.
В последните 5 години учените анализират тънки фрагменти от мозъка на три групи мишки – мишки, които са спели редовно, мишки, които са държани будни и развличани с играчки, и мишки, държани будни, но без допълнителен стимул.
Синапсите в пробите от спящите мишки са 18 процента по-малки от тези на будните. Любопитното е, че промяната е засегнала най-вече слабите връзки, докато силните останат невредими. С други думи, утвърдените знания са били пощадени.
