Нашите мозъци може би улавят само малка част от реалността за да осигурят оцеляването на вида ни.
Ако погледнем към други видове на планетата ще установим, че има големи разлики в пътищата ни към наблюдения на света и много често ние сме значително ограничени.
Според когнитивния учен Доналд Хофман човечеството може би живее в рестриктивен понятиен затвор.
”Еволюцията няма за цел постигането на истината, тя има за цел правенето и отглеждането на деца. Всеки бит информация, който обработваме струва калории, което означава повече храна, която трябва да се убие и изяде. И затова един организъм, който вижда реалността в нейната цялост, и съответно трябва да обработи огромно количество информация, никога няма да може да се приспособи по-добре от този, който е ограничен да вижда само това, от което има нужда за да оцелее.”
Според Хофман е възможно нашата перцепция за реалността да е ограничена по същия начин, по който двумерно същество, което живее в плосък свят е неспособно да види трето измерение.
Нашата система за перцепция е нашия прозорец към света, но е също и нашия понятиен затвор. Например, трудно до степен на невъзможно е да си представим реалност извън рамките на пространството и времето.
Източник: Unexplained Mysteries
