Тук и там в горите около Киото човек може да намери изоставени гигантски дайсугита. Те произвеждат дървесина 200-300 години преди да се изтощят. Все още живи стволовете на някои от тези дървета достигат до 15 метра диаметъра. Снимка: JPstocker / Shutterstock
Япония е особено интересна страна – особено от гледната точка на външен наблюдател. Със своите стремежи към съвършенство – нещо, което е дълбоко вкоренено в нейната култура - тя не престава да ни удивлява и вдъхновява. Това е видимо в най-различни области от живота.
Вероятно повечето от вас са запознати с концепцията за бонсая – японско изкуство, създадено преди хиляди години, благодарение на което хората създават миниатюрни дървета, имитиращи облика на своите по-големи събратя.
Чували ли сте обаче за дайсуги? Макар и техниката да има сходства с бонсая, крайният резултат е особено различен.
Дайсуги датира от XIV и позволява на хората да създават дървен материал, без да изсичат дърветата. Как? Посредством специални кедрови дръвчета. Филизите им се подрязват внимателно на всеки две години, като се оставя само стъблото. По този начин те растат право нагоре. Прибирането на дървесината отнема 20 години, като на основата на дървото могат да се отгледат стотици филизи. Представете си гигантски бонсай и няма да сгрешите.
The shoots are carefully and gently pruned by hand every two years leaving only the top boughs, allowing them to grow straight. Harvesting takes 20 years and old "tree stock" can grow up to a hundred shoots at a time. The technique originated in the 14th century. pic.twitter.com/ZIMXYclAmw
— Wrath Of Gnon (@wrathofgnon) April 15, 2020
Методът е измислен от хората от Китаяма и е използван, за да се реши проблема с разсада. Засаждането и отглеждането на дървета по стръмните склонове в региона е изключително трудно. Дайсуги позволява на арбористите да намалят броя на насажденията, да ускорят прибирането на реколтата и да произвеждат дървесина с по-голяма плътност.
През годините популярността на тази техника е намаляла. Днес кедровите дървета отглеждани по този начин растат главно в добре поддържани градини заради привлекателния си външен вид.
През XIV век този метод е бил широко използван и поради една друга причина. Тогава архитектурния стил “сукия зукури” е бил много популярен, но не е имало достатъчно дървен материал, за да се построи дом за всеки член на аристокрацията или самурай. Използвайки бонсай техники дайсуги решава този проблем по много елегантен начин.
Използването на дървесина произведена чрез дайсуги не е било само за показност. Дърветата отгледани по този начин са 140% по-гъвкави от нормалния кедър и са 200% по-плътни. С други думи тази дървесина е била перфектна за покриви и навеси. От една страна изглеждаща добре, а от друг устойчива на тайфуни.
