Свикнали сме да свързваме българския принос към световната наука най-вече с имена на емигранти като Джон Атанасов, Карл Джераси и Цветан Тодоров. Но и по-близко до дома са се родили идеи и открития, които са променили хода на световната наука.
Едно от най-важните лица сред тези български новатори е физикът акад. Георги Наджаков – човекът, чието откритие е залегнало в основата на копирните машини и лазерните принтери, които днес бръмчат във всеки офис.
Началото, както често се случва у нас, е скромно. Георги Наджаков е роден в семейството на фелдшер на 26 декември 1896 г. (стар стил) в гр. Дупница. Когато е на осем години, баща му решава да търси препитание в столицата и фамилията се премества в София, където по-късно умното момче постъпва в престижната Трета мъжка гимназия. Завършва с пълно отличие и получава дипломата си лично от ръцете на тогавашния министър на просвещението Петър Пешев.
Скоро след това е мобилизиран и завършва Школата за запасни офицери в Княжево, отново първи по успех от общо 4000 курсанти. През 1920 г. се дипломира във Физико-математическия факултет на Софийския университет и година по-късно започва работа там като асистент по физика. Забележителният му ум му печели
възможността да специализира в института “Радиум” на Сорбоната при самата Мария Кюри,
а също така в лабораторията на Пол Ланжвен в Париж. Там той е приет лично от прочутия физик, който веднага проявява интерес към заниманията на българина.
“Казах му, че се интересувам и съм запознат с литературата по вътрешен фотоелектричен ефект при твърди тела”, разказва по-късно Наджаков. Ланжвен преценява, че темата е новаторска дори за Франция и три дни след като бъдещият академик се свързва с него, му отделя място в собствената си лаборатория по електричество във Висшето училище по индустриална физика и химия, на което е директор.
