Днес Марс е една прашна и тиха планета. Някога обаче тя е имала изненадващо бурна история, която може да разкрие повече за миналото на самата Земя.
Ново изследване на марсианската повърхност показва, че в по-младите си години Червената планета е била осеяна с вулкани, които може да са наподобявали тези на нашата малка синя точка, преди да се образуват тектоничните плочи преди около 3 милиарда години.
Планетарният учен Джоузеф Михалски от Университета в Хонконг и колегите му каталогизират белезите от вулканична дейност в района на Еридания в южното полукълбо на планетата, като използват данни от дистанционно наблюдение от множество орбитални апарати.
За разлика от Земята, която има кора от взаимосвързани континентални плочи, плаващи върху полутечната ѝ мантия, днешният Марс обикновено се смята за планета с една плоча, на която някога е имало активни вулкани.
Тези вулкани са били масивни и взривоопасни, като най-големият от тях е Олимп Монс - щитовиден вулкан, чийто обем е 100 пъти по-голям от този на най-големия на Земята - Мауна Лоа в Хавай.
Една от причините вулканите на Марс да станат толкова гигантски е, че на Червената планета липсват тектонични плочи, които да изпускат налягането на разбъркващата се мантия. Без плъзгането и потъването на плочите една върху друга и една под друга геоложката история на марсианската кора не е била рециклирана като повърхността на нашата планета и би могла да съдържа наченки на това как би могла да се образува земната кора.
"Планетата Марс представлява особено ценно парче от пъзела в това отношение", пишат Михалски и колегите му в публикуваната статия.
Приблизително 70 процента от марсианската повърхност е на възраст над 3 милиарда години, а около 45 процента - над 3,6 милиарда години.
"Въпреки че кората е силно разрушена от ударни кратери - обясняват изследователите, - древният геоложки запис остава до голяма степен непокътнат и следователно предоставя безценен прозорец към ранните геоложки условия на Слънчевата система и ключ към ранната еволюция на кората."
Интересът на Михалски и колегите му към района на Еридания се дължи на силно намагнетизираната кора и на доказателствата от региона, които предполагат, че някога там е имало древно марсианско море.
С помощта на орбиталните данни изследователите идентифицират огромен набор от четири различни типа вулкани в рамките на и в съседство с морето на Еридания: вулканични куполи, стратовулкани, пирокластични щитове и калдерни комплекси, вероятно останали от период на активна геоложка дейност преди около 3,5 милиарда години.
Структурата на тези вулкани на Марс е подобна на тези, които се срещат днес на Земята, но с малко по-голям диаметър - резултат от по-ниската гравитация на Червената планета и по-експлозивния вулканизъм, който изхвърля материал на по-далечни разстояния.
"Разнообразният вулканизъм е свързан с фелзични вулканични състави, които не приличат на никой друг набор от разпознати залежи или вулканичен регион на Марс", пишат Михалски и колегите му, което допринася за странния характер на региона.
Топографията на древния пейзаж също е показателна. Дебелината на вулканичните отлагания в района на Еридания, участъците от изкривена и нагъната кора и провисналите басейни показват на изследователите, че кората на младия Марс може да е била бавно преобърната от предшественик на тектониката на плочите, наречен вертикална тектоника.
Изследователите подозират, че в района на Еридания могат да бъдат открити още стотици вулкани, много от които вероятно са изригнали под древно море – а това представлява хубав паралел със Земята през архейския период, когато тя е била предимно воден свят и са се появили първите форми на живот.
"Самата мисъл за мащаба на активността в този регион е изумителна", казва авторът на изследването и планетарен геолог от Института за планетарни науки Астер Кауарт пред журналиста Робърт Лиа за Space.com.
"Марсианският ландшафт, оформен от тези процеси и запазен в застой, ни предоставя чудесна възможност да изследваме по-подробно еволюцията на планетарния ландшафт."
Изследването е публикувано в Nature Astronomy.
Източник: Science Alert
