Това, че не можем да чуем звук в космическото пространство, не означава, че той не съществува в подобна среда. През 2003 г. астрономи засичат нещо наистина невероятно – акустични вълни, които си проправят път през газ, обкръжаващ свръхмасивна черна дупка (на около 250 млн. светлинни години от нас).

Височината на тона им е била такава, че ние не бихме могли да ги чуем. Те идват от свръхмасивната черна дупка в центъра на галактическия куп Персей и включват най-ниската нота във Вселената, засичана някога от хората (и която, разбира се, слухът ни не може да долови).

Благодарение на нова сонификация (т.е. превръщане на данни в звук) обаче вече можем да чуем „стоновете“ на въпросната черна дупка и да добием известна представа как би звучал звук, който си проправя път през междугалактическо пространство. Нещо повече – нотите са с 57 и 58 октави по-високи.

Това е първият път, в който специалисти успяват да извлекат звуковите вълни и да ги превърнат в звук, който можем да чуем.

Най-ниската нота, тази, идентифицирана през 2003 г., е Си бемол – малко над 57 октави под средното До; на тази височина на тона честотата ѝ е 10 млн. години. Най-ниската нота, която човешкото ухо може да чуе, е с честота от 1/20 от секундата.

Звуковите вълни са извлечени радиално или отвътре навън спрямо свръхмасивната дупка в центъра на галактическия куп Персей. Те са изсвирени обратно по часовниковата стрелка от центъра – по този начин можем да чуем звука във всички посоки от свръмасивната черна дупка (височината на тона е 144 квадрилиона и 288 квадрилиона пъти по-висок от оригиналната честота).

Крайният резултат наподобява неземен (очевидно) вой. Впрочем по същия начин звучат и повечето звукови вълни, записани в космическото пространство и транспонирани в аудио честоти.

Тези звуци обаче са нещо повече от най-обикновен научен куриоз. Разреденият газ и плазмата, които се носят между пространството в галактическите купове (т.нар. междукупова среда) са много по-плътни и по-горещ, отколкот тези в междугалактическата среда извън галактическите купове.

Разпространението на звуковите вълни през междукуповата среда е един от механизмите, чрез които тя може да се нагрява, тъй като вълините пренасят енергия през плазмата.

Температурите подпомагат регулирането на звездообразуването. Ето защо звуковите вълни вероятно играят ключова роля в еволюцията на галактическите купове в рамките на дълги периоди от време.

Именно тази топлина ни позволява да засичаме и самите звукови вълни. Междукуповата среда е толкова гореща, че тя сияе ярко в рентгеновата дължина на вълната. Ето защо рентгеновата обсерватория „Чандра“ ни позволява както да засичаме звуковите вълни, така и да ги превръщаме в звуци.

Източник: Science Alert