Огромните насекоми са се развивали в периоди, когато атмосферата е била богата на кислород. След появата на птиците преди около 150 милиона години насекомите се смаляват, въпреки че съдържанието на кислород в атмосферата нараства. Защо се случва това, научаваме от Science Daily.
Насекомите са достигнали най-големите си размери преди около 300 милиона години, когато праисторическите водни кончета (Meganeura monyi), чийто разперени крила са стигали до 70 см, са били истински господари на небето. Тогава кислородът в атмосферата е бил над 30%, много повече в сравнение с днешните 21%. Оттук и теорията, че спадането на кислородното съдържание във въздуха е причината за смаляването им.
Сравнявайки огромно количество фосили от крила на насекоми учени от Университета на Калифорния в Санта Крус проследяват, че допреди 200 години максималният им размер се променя правопропорционално с увеличаването на количеството кислород във въздуха. „В края на Юрския и началото на Кредния период, преди около 150 години, се наблюдава нещо неочаквано – нивото на кислорода се покачва, а размерите на насекомите намаляват. Това поразително точно съвпада с появата на птиците,” обяснява д-р Матю Клепъм.
Изследването, публикувано в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences, предполага, че заплахата от нови хищници във въздуха е наложила нуждата насекомите да бъдат по-маневрени. Така малките тела са се превърнали в предимство.
Учените не могат да установят дали птерозаврите, огромните летящи влечуги, появили се в края на Триаския период преди около 230 милиона години, са оказали въздействие върху големината на насекомите. Преди появата им е имало по-големи насекоми, отколкото след това, но липсата на достатъчно фосили не позволява да се определи кога точно е настъпило изменението.
Колкото до малките насекоми – такива е имало винаги. Има множество фактори на околната среда, които определят размера им, напомня Клепъм.
