Минералните извори на България – познатото непознато богатство

Минералната вода е живот, минералната вода е здраве, минералната вода е чистота – духовна, морална, телесна! България е една от трите най-богати територии на минерална вода на планетата Земя. На второ място е след Исландия по дебит - всяка секунда около 5000 литра вода бликат от земните недра на нашата родина. Страната ни е истински природен рай, защото тук хора, животни и растения могат да усетят лечебната сила на всички познати в света видове минерална вода.

Още от дълбока древност лечебната и духовна сила на водата е добре известна по нашите земи. Природните минерални извори като тези в Сердика (днешна София), Пауталия (Кюстендил), Германея (Сапарева баня), Аугуста Траяна (Стара Загора), Медиус (Сандански) са били познати и използвани още от древните траки, населявали територията ни 2000 години пр.н.е. Множество археологически находки доказват, че на тази места е имало праисторически селища, където животът не е прекъсвал 6000 до 5000 години пр.н.е., през неолита, именно благодарение на наличието на минерална вода.

Днешните Хисаря, Баня - Бургаско, Сливен са били балнеоцентрове с много голямо значение. В Древна Гърция соченият за баща на медицината

Хипократ първи е въвел възстановяването и лечението

с минерална вода. По време на първите древногръцки олимпийски игри тогавашните състезатели възстановявали телата си след тежките физически натоварвания именно в живителната течност. Те комбинирали лечебното действие на терпентиновото масло (с него мажели телата си, за да загреят мускулатурата преди състезание) с лечебната сила на минералната вода.

С появата си на Балканския полуостров през 1. век от н.е. римляните започнали усилено да строят бани в близост до естествените минерални извори. Издигнати били величествени сгради в чест на боговете лечители и покровители на лечебните води. Нарекли ги асклепиони по името на Асклепий – бог на медицината. Подовете им били покрити с изящни римски мозайки.

Съществуват интересни данни за използването на минералната вода като балнеотерапия през Средновековието, по времето на Първото и Второто българско царство. Докато сред тогавашните западни народи балнеотерапията търпяла упадък, по нашите земи тя била доста разпространена.
На територията на България са известни около

200 находища с над 520 минерални извора,

с представители на всички познати класове минерална вода. Важна характеристика на нашите води е, че 70% от тях са слабоминерализирани, т.е. съдържанието на минерали в тях е по-малко от 1000 mg/l. Затова те могат да се пият дълго време, без да представляват риск за здравето.

Преобладаващата част от минералните води в България са топли и горещи, с естествена температура между 37°C и 100°C. Въпреки че съдържат малки количества минерали, те са богати на биологично активни микроелементи, което ги прави изключително полезни за пиене - и когато човек е здрав, за да се предпази от заболявания, и когато е болен, за да подпомогне оздравителните процеси в организма.  

Минералните води се формират дълбоко в земните недра. Необходими условия за това са висока температура, голямо налягане и липсващ контакт с атмосферния кислород. Затова тези води имат

по-изразени биоенергийни и електромагнитни свойства,

повишена редукционна и разтворителна способност. Бързо променящите се структурни състояния на водната молекула са гаранция за голямата й биологична активност и биологично действие върху живия организъм. Тези характеристики ярко отличават минералната от обикновената вода.

Познати са много видове води и човек може да се обърка, ако не е наясно по какви фактори се класифицира това природно богатство.

Първият и най-лесен признак е температурата, при която те извират от земните недра. За студени се смятат водите под 20°C, за хипотермални - от 21°C до 32°C, за изотермални - от 33°C до 37°C, и за  хипертермални - над 37°C. Така термалните води с широко приложение в човешкия бит, култура и козметика имат постоянна температура над 20°C при извиране от земните недра.
Най-горещият извор у нас е гейзерът в Сапарева баня – със своите 103 градуса по Целзий той е и най-горещият гейзер в Европа! Освен за лечебни цели там използват тази вряла вода и за отопление на общината, детската градина, училището.

Повечето от изворите в България са топли, те преобладават в Южна България, а по-студените - в Северна.
Минералните води се различават и по активната реакция (pH) – има води със силно кисела реакция (pH по-ниско от 3,5), с умерено кисела (pH от 3,5 до 5,5), с леко кисела (pH от 5,5 до 6,8), с неутрална реакция (pH от 6,8 до 7,2), с леко алкална (pH от 7,2 до 8,5), с умерено алкална (pH от 8,5 до 9,5) и води със силно алкална реакция (pH над 9,5).

Повечето води у нас са алкални –

като тези в района на София, Велинград, Хисаря, Кюстендил и др. Те са подходящи за консумация както от здрави, така и от болни хора (вж. по-долу).
Съставът на минералните води се определя въз основа на съдържанието на анионите и катионите, които притежават. Това е важно – показва на какви минерали са богати и в какви случаи са полезни. Всяка от тях -  хидрокарбонатни, сулфатни, хлорни, натриеви, калиеви, калциеви, магнезиеви и други – има своите плюсове, диагнози, при които е полезна, и най-добрите начини на употреба – външно и вътрешно.

Термалните води освен това са богати на различни микроелементи - желязо, йод, бром, арсен, метасилициева киселина, флуор, бор, литий, кобалт, мед, цинк, манган, фосфор, стронций, барий, молибден и други. А лечебните газове, които се срещат най-често, са въглероден двуокис, сероводород и радон.