Проф. д-р Хервиг Бирг е роден през 1939 г. в Хойфелд, Банат (бивша Югославия). Следва във Висшето училище по оформление в Улм, в Техническия университет в Щутгарт и в Свободния университет в Берлин, където се дипломира като икономист. Защитава докторска дисертация по обществени науки и планиране в Техническия университет – Берлин, през 1979 г. Изследовател в Германския институт за икономически проучвания и преподавател в университети в Берлин през 1969-1980 г. Президент е на Германското дружество за регионални изследвания. От 1981 до 2004 г. е ръководител на катедра „Науки за населението” и директор на Института за изследване на населението и социална политика към университета „Билефелд”. Бил е съветник във Фонда на ООН за населението в Ню Йорк. Президент на Германското дружество за демография.
***
- Експерти от института „Макс Планк“ за демографски проучвания очакват през 2060 г. средната продължителност на живота да достигне 100 години. С развитието на медицината няма да е далеч моментът, в който и 140 години няма да изглеждат като фантастика. Можете ли да кажете, проф. Бирг, колко хора биха населявали Земята, ако живеем до 140 години?
- Средната продължителност на живота в световен мащаб сега е 68 години. Нека приемем, че родените днес ще живеят не 68, а 100 или 140 години. Въпреки това сегашното население на света от 7 млрд. души ще намалява през идните десетилетия заради смъртността. Най-късно след 140 години естественият прираст би спаднал до нула – ако годишната смъртност не бъде компенсирана или надмината от броя на ражданията. Това означава следното: какъв ще е броят на световното население след 100 или 200 години, зависи много по-малко от това дали ще живеем 68, 100 или 140 години и много повече от развитието на раждаемостта, или броя живородени деца от една жена.
Раждаемостта или по-точно коефициентът на плодовитост на населението в света е намалял в периода 1950-2012 г. от 5 на 2,5 живородени деца на една жена. Този коефициент продължава да спада и някъде около 2040 г. ще е под две раждания на жена, вероятно 1,8. Затова населението на планетата ще нараства само до 2070 г. – до един максимум от 9,5 милиарда, и след това ще премине към новата фаза на постепенно свиване.
- А какво би станало, ако раждаемостта все пак спре да намалява и се задържи във всяка държава на сегашното равнище, от началото на XXI век?
- В такъв случай нарастването на световното население ще е в драматичен мащаб. През 2050 г. биха живели 12,8 млрд. души вместо сегашните 7 млрд., през 2100 г. – 43,6 млрд., а през 2150 г. – 244,4 милиарда. Но предположението, че раждаемостта ще се запази такава, каквато е сега, е невярно – с вероятност, стигаща до сигурност. Затова тези числа не бива да се приемат като прогнози.
През последните десетилетия се наблюдава следното: колкото по-бързо е икономическото и общественото развитие на страните, толкова по-бързо спада раждаемостта на световното население. Този факт може да се нарече „демографско-икономически парадокс“ - колкото повече деца биха могли да си позволят хората благодарение на жизнения стандарт, толкова по-малко деца си позволяват.
