Жабите първо са се научили да скачат, едва по-късно някои от тях са отработили и приземяването, смятат учени от САЩ.
Хипотезата се основава на наблюдението, че жаби скачат по планетата вече стотици милиони години, но има видове, които все още имат проблеми при срещата с повърхността.
Според стандартната представа жабата изпъва задните си крака, за да се изстреля, и след съответния полет се приземява умело на предните си лапи, които ефективно поемат удара при кацането.
Оказва се обаче, че жабите от семейство Leiopelmatidae скачат добре, но уменията им стигат дотам. Ъгълът на тялото им при приземяването варирал от 62-градусов пльос по корем до -71° премятане през глава.
Според ръководителя на изследователите причината е, че за някои жаби скоковете са по-важни от приземяването. С резките подрипвания те се спасяват от хищници, а след това някак си се оправят.
Други видове, особено тези, принудени да водят по-сухоземен живот, се научили да придърпват задните си крака напред, още докато са във въздуха. Така можели да повторят скока при приземяването си и по-целенасочено да бягат от враговете си.
