Но със съчувствието не е хубаво да се прекалява, не може да се използва за прекратяване на детския плач, това не е и основната му цел. Най-важното е чрез него да вдъхнем увереност, че го чуваме, разбираме и обичаме.
Защото чувствата не е нужно да се избягват - те са шанс да се сближим и, всъщност, да се плаче е полезно - този изблик на чувства е послание, което малките деца изпитват необходимост да отправят, а и не само те...
Като им заявяваме да престанат с това, все едно ги възпираме да отправят това послание, все едно казваме, че не ни е приятно и не ни е важно какво изпитват те.
А за да научим малките да управляват емоциите си, е важно да ни доверяват своите проблеми и да не ги възпираме да се себеизразяват, когато се налага – и със сълзи в очите.
Да се плаче не е срамно и не бива да го осъждаме даже да ни се струва глупаво и незначително - за детето, което още няма зрял поглед към света, то е от голямо значение. Затова и много педагози обясняват колко е ценно за него да бъде изслушвано с всичката сериозност, на която родителите са способни – да не омаловажаваме факта, че то е малко и неговите проблеми са малки – много скоро това ще се промени, а навикът да споделя с мама и тате е ценност за всички!
С кои 10 фрази можем да заменим „Престани да плачеш!“ – ето няколко идеи:
1. Да си тъжен е нормално.
2. На теб наистина не ти е леко!
3. Винаги ще бъда до теб.
4. Разкажи ми какво се случва.
5. Разбирам положението ти.
6. Това наистина беше много страшно/неприятно/тъжно…
7. Ще ти помогна да се справиш с това.
8. Съгласна съм с теб, слушам те.
9. Разбирам, че ти е нужно да помислиш – ще бъда тук, а ти можеш да ми кажеш какво става всъщност, когато си готов.
10. Това, което се случи, е несправедливо.
Но пък може и да не казваме нищо, можем просто да гушнем детето и да бъдем до него.
