„Когато бях хлапе, бях влюбена в едно момче, което беше с четири години по-голямо от мен и дори не ме забелязваше. После се преместих в друг град и почти напълно забравих за него. Веднъж бях на зъболекар, а той ми каза, че му напомням на някого. Оказа се онова момче от детството ми. Е, станахме приятели, после започнахме да излизаме на срещи, а вчера той ми предложи да се оженим. Съдбата е странно нещо.“
„Всяка вечер мъжът ми чете приказка на дъщеря ни. После тя ме вика и тримата се прегръщаме силно. Всички лоши чувства, които може да сме имали по-рано, просто изчезват после.“
„Докато със съпруга ми още ходехме, имах сериозен здравословен проблем и заради хормоналната терапия качих много килограми. Приятелят ми обаче не се раздели с мен, а ми предложи да се оженим. Разбира се, аз приех и след това, всеки ден, той ми казваше колко съм красива. Когато се възстанових от болестта и успях да сваля излишното тегло, разглеждахме снимките си от сватбата. Съпругът ми изведнъж каза „Скъпа, колко си била пълничка! Изобщо дори не съм го забелязвал! Въпреки че помня тези хубави бузи.“
„Когато съпругът ми ме взе заедно с бебето от болницата, видях как гледаше нашия син. Тогава се влюбих в него повторно.“
„Когато разбрах, че не мога да имам деца, се прибрах вкъщи и се заключих в банята да плача. Приятелят ми беше на работа, тъй че оставих резултатите от теста на тоалетката и ги забравих там. Върнах се в реалността, когато го чух да влиза. Той беше подранил неочаквано, почука внимателно на вратата и каза „Миличко, ще се справим заедно с това, обичам те!“ След известно време се оженихме и си осиновихме дете. Година по-късно и аз самата забременях. Това прави истинската любов!“
