Вилхелм Рихард Вагнер (22 май 1813 - 13 февруари 1883) е германски композитор, театрален предприемач, общественик и диригент, известен главно със своите опери (или „музикални драми“, както са наречени по-късно). За разлика от повечето оперни композитори, Вагнер пише винаги както музиката, така и либретото (литературен текст, сценарий на музикално-сценично произведение) за своите сценични произведения.

По случай 207 години от рождението на знаменития оперен композитор сме подготвили няколко любопитни факта за него.

1. Вагнер: Търси се жив или мъртъв

Композиторът бил заплашен от затвор заради дълговете си. Успял обаче навреме да избяга в чужбина, за да избегне наказанието.

2. Приятелство с Роберт Шуман?

Шуман изразява следното мнение за Вагнер: „Мисля, че Вагнер е невъзможен. Безспорно е благороден човек, но за съжаление е много приказлив. Не може непрекъснато да се говори“. При друг случай Вагнер се изказал така за колегата си: „Изключително добре се разбираме, но човек трудно общува с Шуман; невъзможен е, изобщо не приказва“.   

3. Завършен егоист

Веднъж виенският критик Едуард Ханзлик пише за него следното: „Той беше олицетворение на егоизма, неуморно работещ за себе си, но безучастен и дори безогледен към другите. Въпреки това Притежаваше невероятната магия да печели приятели и да ги задържа“. За 42-рия си рожден ден Вагнер съчинява следното стихче за самия себе си: „На месец май в сърцето се излюпи Вагнер от яйцето. Мнозина, дето го обичат, да си бе останал вътре предпочитат“.

4. In vino veritas

Вагнер, който не бил безразличен към алкохола, притежавал богата колекция. Във винарската му изба имало 180 бутилки червено вино, 128 бутилки бяло вино, седем бутилки шампанско, 41 бутилки коняк и други спиртни напитки. Една вечер той казал: „Когато съм рухнал от умора след концерт, има само едно средство, което отново да ме изправи на крака: хубаво тежко бургундско в голяма бирена чаша, глътнато на екс…“

5. Любител на кучета и папагали

Голямата му любов били домашните му животни – папийон на име Пепс и папагалът Папо. В едно свое писмо той пише следното за тях: „Дарените ми по особена божия милост и необяснима воля на съдбата без свидетелство за брак и за раждане деца – синчето Пепс и дъщеричката Папо“.

6. Тъмна страна

Рихард Вагнер е известен антисемит. Хитлер го почитал като идол и използвал неговия „Марш на валкириите“ за пропаганда и военни репортажи. И до днес музиката на композитора се свързва с Третия райх или със „Злото“. Във филма за Виетнам „Апокалипсис сега“ на Копола американските войници заличават от лицето на земята цяло село под звуците на „Марша на валкириите“. Във вампирската класика „Носферату – призракът на нощта“ на Вернер Херцог прозвучава увертюрата на „Рейнско злато“. Голям ценител на музикалния гений Вагнер обаче е друг не по-малко знаменит музикант и миротворец – диригентът Даниел Баренбойм, който е евреин. Той често и с удоволствие дирижира творбите му със следното обяснение: „Вагнер може да е бил антисемит, но не и музиката му“.

7. „КоЗмическа“ любов

Съпругата му Козима е извънбрачна дъщеря на Ференц Лист от връзката му с графиня Мари Дагу. Първо тя била омъжена за музиканта Ханс фон Бюлов, който работи с Вагнер. Козима бързо се влюбва в 24 години по-възрастния и 15 сантиметра по-нисък от нея Рихард и става негова „секретарка“. По-късно се развежда с мъжа си и се омъжва за Рихард Вагнер. Тя организира първия Вагнеров фестивал в Байройт (1876) и го окуражава за написването на последната му опера – „Парсифал“.

Събрала и адаптирала: Цветелина Велчева