Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    393 г. — Римският император Теодосий I провъзгласява 9-годишния си син Хонорий за съимператор.
•    1482 г. — Излиза първо печатно издание на свещената еврейска книга Тора (Петокнижието)
•    1556 г. — При най-смъртоносното земетресение в историята, в провинция Шенси, Китай, загиват 820 000 души.
•    1558 г. — Руските войски нападат Ливония, което е начало на Ливонската война, целяща контрол на Русия над днешната територия на Естония и Латвия.
•    1579 г. — Подписана Утрехтската уния, поставила основите на новата държава Нидерландия.
•    1849 г. — Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива и става първата американка — лекар.
•    1899 г. — Емилио Аквиналдо става първи президент на Филипините.
•    1904 г. — Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски").
•    1928 г. — Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература през 1929 г.
•    1943 г. — Втората световна война: Британски войски успяват да завладеят Триполи от Нацистка Германия.
•    1950 г. — Ерусалим е провъзгласен за столица на новосъздадената държава Израел.
•    1953 г. — Екзекутиран е Йосиф Тончев, католически свещеник, осъден за противонародна дейност от комунистическия режим в България.
•    1978 г. — Швеция става първата държава в света, която забранява аерозолните опаковки, като мярка за съхранение на озоновия слой.
•    1997 г. — Мадлин Олбрайт става първата жена, заела поста Държавен секретар на САЩ.
•    2001 г. — Седем души опитват да се самозапалят на площад Тянанмън (Китай) в навечерието на Китайската нова година, което мнозина считат за постановка на Китайската комунистическа партия с цел да се засилят гоненията срещу Фалун Гонг.
•    2006 г. — При железопътна катастрофа в Черна гора, недалеч от Подгорица, загиват 40 пътници.

Родени

•    1688 г. — Улрика Елеонора, кралица на Швеция († 1741 г.)
•    1752 г. — Муцио Клементи, британски музикант от италиански произход († 1832 г.)
•    1783 г. — Стендал, френски писател († 1842 г.)
•    1794 г. — Едуард Фридрих Еверсман, германски зоолог († 1860 г.)
•    1832 г. — Едуар Мане, френски художник († 1883 г.)
•    1840 г. — Ернст Карл Абе, германски физик († 1905 г.)
•    1857 г. — Андрия Мохоровичич, хърватски сеизмолог († 1936 г.)
•    1862 г. — Давид Хилберт, германски математик († 1943 г.)
•    1876 г. — Ото Дилс, германски химик, Нобелов лауреат през 1950 г. († 1954 г.)
•    1891 г. — Антонио Грамши, италиански писател и политик († 1937 г.)
•    1898 г. — Сергей Айзенщайн, съветски режисьор († 1948 г.)
•    1903 г. — Григорий Александров, съветския режисьор († 1983 г.)
•    1905 г. — Константи Илдефонс Галчински, полски поет († 1953 г.)
•    1907 г. — Хидеки Юкава, японски физик, Нобелов лауреат през 1949 г. († 1981 г.)
•    1910 г. — Джанго Райнхарт, белгийски музикант († 1953 г.)
•    1915 г. — Артър Люис, американски икономист, Нобелов лауреат през 1979 г. († 1991 г.)
•    1921 г. — Тодор Попов, български композитор († 2000 г.)
•    1927 г. — Давид Попов, български футболист († 2011 г.)
•    1928 г. — Жана Моро, френска актриса и режисьор
•    1930 г. — Дерек Уолкот, поет от Сейнт Лусия, Нобелов лауреат през 1992
•    1938 г. — Георг Базелиц, германски художник
•    1945 г. — Тито Петковски, политик от Република Македония
•    1946 г. — Борис Березовски, руски предприемач († 2013 г.)
•    1947 г. — Адела Пеева, българска режисьорка
•    1950 г. — Ричард Андерсън, американски актьор и режисьор
•    1964 г. — Маришка Харгитай, американска актриса
•    1967 г. — Наим Сюлейманоглу, турски тежкоатлет, роден в България
•    1968 г. — Петр Корда, чешки тенисист
•    1971 г. — Йордан Ефтимов, български поет и литературовед
•    1975 г. — Даниел Христов, български футболист
•    1976 г. — Светлан Кондев, български футболист
•    1984 г. — Ариен Робен, холандски футболист
•    1987 г. — Александер Баумйохан, германски футболист
•    1987 г. — Андреа, българска попфолкпевица

Починали

•    1002 г. — Ото III, император на Свещената Римска империя (* 980 г.)
•    1744 г. — Джамбатиста Вико, италиански философ (* 1668 г.)
•    1785 г. — Матю Стюарт, шотландски математик (* 1717 г.)
•    1789 г. — Джон Клеланд, английски писател (* 1709 г.)
•    1806 г. — Уилям Пит-младши, министър-председател на Обединеното кралство (* 1759 г.)
•    1837 г. — Джон Филд, ирландски композитор (* 1782 г.)
•    1875 г. — Чарлз Кингсли, британски писател (* 1819 г.)
•    1887 г. — Гюстав Доре, френски илюстратор (* 1832 г.)
•    1902 г. — Иван Мушкетов, руски изследовател (* 1850 г.)
•    1908 г. — Едуард Макдауъл, американски композитор (* 1860 г.)
•    1926 г. — Йордан Цицонков, български революционер (* 1903 г.)
•    1931 г. — Анна Павлова, руска балерина (* 1881 г.)
•    1939 г. — Матиас Зинделар, австрийски футболист (* 1903 г.)
•    1941 г. — Добри Христов, български композитор (* 1875 г.)
•    1944 г. — Едвард Мунк, норвежки художник (* 1863 г.)
•    1944 г. — Михаил Маджаров, български дипломат (* 1854 г.)
•    1950 г. — Васил Коларов, министър-председател на България (* 1877 г.)
•    1958 г. — Илия Бешков, български художник (* 1901 г.)
•    1963 г. — Юзеф Гославски, полски скулптор (* 1908 г.)
•    1980 г. — Ернст Оцвирк, австрийски футболист (* 1926 г.)
•    1981 г. — Роман Руденко, съветски офицер (* 1907 г.)
•    1981 г. — Самюъл Барбър, американски композитор (* 1910 г.)
•    1986 г. — Йозеф Бойс, германски художник (* 1921 г.)
•    1988 г. — Банчо Банчевски, български певец (баритон) (* 1906 г.)
•    1989 г. — Салвадор Дали, испански художник (* 1904 г.)
•    1993 г. — Кийт Лаумър, американски писател (* 1925 г.)
•    1994 г. — Николай Огарков, съветски маршал (* 1917 г.)
•    1998 г. — Фридрих Йозиас Сакскобургготски, германски благородник (* 1918 г.)
•    2001 г. — Недко Недев, български футболист (* 1920 г.)
•    2005 г. — Иван Динков, български писател (* 1932 г.)
•    2006 г. — Дамян Заберски, български художник (* 1929 г.)
•    2007 г. — Ришард Капушчински, полски журналист (* 1932 г.)
•    2013 г. - Донка Станкова, учителка по Технологии и Човекът и природата (*1953 г.)