На днешния ден в полския град Катовице е роден един от най-великите алпинисти за всички времена – Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka). Той е вторият човек, успял да изкачи всички 14 главни върха над 8000 метра.
Йежи Кукучка е от чисто планинско потекло – той е с гуралско родословие (гуралите са планинци, обособили се като народност в Татрите преди 5 до 7 века). Родителите му са от Истебна, Бескид Шльонски масив, почти на границата със Словакия. Те работят в Катовице, където израства и учи младият Кукучка. Той още от малък е закърмен в духа на спорта - баща му се занимава със ски бягане. Като ученик започва да прави и самостоятелни обиколки из Бескидите, да участва в организирани походи по планински туризъм. Всичко това заражда и укрепва неговата привързаност към планините, която определя целият му живот.
Преди да започне да се занимава с катерене, Кукучка прекарва една година в пещерното дело. Първият му истински досег със скалите е в ниската Краковско-Ченстоховска Юра. Както самият Юрек се изразява, „само след няколко метра катерене вече знаех, че това е моето предопределение”. През 1965-а година изкарва курс и се записва в Харцерския алпийски клуб „Генерал Мариуш Заруски” в родния си град.
В Татрите на бърза ръка се справя с множество сложни турове през всички сезони. Има и редица впечатляващи зимни изкачвания – първи или повторения – в родните планини. През зимата на 1971-а, при опит за първо зимно преминаване на диретисимата на Казалница, загива партньорът му Пьотър Скорупа – неговият първи другар по свръзка. Това преживяване за малко не отказва Кукучка от алпинизма.
Любопитна подробност е, че първите му изяви в чужбина са в България. През 1971-а година с К. Бараньок и М. Кулиг преминава някои от най-трудните турове в Рила – диретисимата на Мальовица (2.08., второ изкачване), „Сливен” на Червената стена на Дяволските игли (4.08., първо полско изкачване), „ВИФ” на Средния Купен (5.08., второ изкачване), супердиретисимата на Злия зъб (11.08., второ изкачване). На 15.08. прокарва и нов маршрут по лявата част на Червената Стена.
След това Кукучка оставя своята следа и в Алпите – участва в прокарването на полската диретисима на Торе Триесте и първото преминаване на реброто на Чима дел Банкон през 1972-а. Година по-късно пръв преминава и „Виа дел Идеале” на Мармолада. По-късно прави и други премиери – нов път по северната стена на Пти Дрю, както и до Поан Елен в масива на Гран Жорас.
В началото на 1981-а година пък е с „Клуб Високогурски” от Катовице в планините на Нова Зеландия и Австралия. В „Южните Алпи” Кукучка участва заедно с Ришард Варецки и Лудвиг Мушьол в прокарването на два нови маршрута по средата на югозападната стена на Мелт Брън (3167 м.) и по дясната част на западната му стена. С Ришард Палвовски и Кшищоф Виелицки пък траверсират Маунт Дампиър (3440 м.) от западното седло на Маунт Хикс (3183 м.) до Грийседл.
Пътят на Йежи Кукучка в най-високите планини започва от Аляска. През 1974-а той участва в Шльонската експедиция в масива Сейнт Илайъс.и по Южната стена на северноамериканския първенец Маккинли (6194 м.), на който и стъпва. На слизане получава измръзвания на краката, но успява да се излекува. През 1976-а година успява да се изкачи на връх Кохе Тез (7105 м.) в Хиндукуш. Две години по-късно прави първо изкачване по източното ребро на Източен Тирич Мир (7692 м.) и първо въобще на връх Бинду Гул Зом (6340 м.).
