Подгответе се, за да не съжалявате после. Добре помислете. Нещата, които правите - като опитите ви да се биете своите конкуренти на всяка цена или да направите още един милион, - ще ви донесат ли спокойствие пред лицето на смъртта? Ще ви накарат ли да се чувствате щастливи накрая?

Няма такова нещо като добро или лошо в смисъл на абсолютни стойности. Има само добро и лошо от гледна точка на ползите и вредите, които нашите мисли и действия причиняват на нас и на другите.

Щастието не е свързано с някаква дейност. То е състояние на вътрешна удовлетвореност, не на задоволяване на желания за неща, идващи отвън.

Съзнанието, изчистено от съдържание, е нещо, до което достигат хората, занимаващи се сериозно с медитация. Не е някаква отвлечена будистка теория.

Може да е трудно да променим света, но винаги съществува възможност да променим начина, по който гледаме на него.

Хората, които се оплакват от летните жеги и мечтаят за прохладната есен, не се замислят, че тогава 100 дни от живота им ще са си отишли завинаги.

Трябва да правим разлика между религията и духовността, която ни кара да сме по-добри хора. Религията е по избор, но това да ставаме по-добри трябва да е основен стремеж на всички ни.

Правим всичко възможно, за да останем красиви, но в същото време отделяме изключително малко време на това, което всъщност е най-важно: на начина, по който функционира нашият ум.

За разлика от удоволствието, истинското щастие може да се повлияе от обстоятелствата, но не зависи от тях. То ни дава вътрешната сила да се справим по-добре с тези обстоятелства.

Умът ни е този, който превръща различните обстоятелства в щастие или нещастие. Щастието идва, когато прочистим ума си от токсините на омразата, натрапчивите желания, арогантността, ревността, които буквално отравят съзнанието ни. Освен това, щастието изисква от нас да култивираме мъдрост.