29 декември 1993 г. - Издигната е най-високата статуя на открито на седящ Буда
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1170 г. — В Англия свети Томас Бекет е убит в катедралата си по заповед на Хенри II.
1708 г. — С указ на Петър I в Русия се създават губернии.
1845 г. — Република Тексас става 28-и щат на САЩ.
1890 г. — Армията на САЩ извършва масово избиване на над 400 индианци от племето Дакота в резервата Пайн Ридж.
1891 г. — Томас Едисън патентова радиото.
1911 г. — Сун Ятсен става първия президент на Република Китай.
1937 г. — Свободната държава Ирландия се обявява за република и престава да приема британската корона като висшестояща власт.
1940 г. — В България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник по подобие на Хитлерюгенд.
1940 г. — Втората световна война: По време на втората голяма бомбардировка на Лондон от германски бомбардировачи загиват почти 200 цивилни граждани.
1949 г. — Ръководителят на Югославия Йосип Броз Тито заявява, че страната ще следва собствен комунистически път и скъсва отношенията си със СССР.
1964 г. — Открит е миннообогатителният комбинат Медет край Пирдоп.
1972 г. — Открита е първата цялостна отсечка за превозни средства по Автомагистрала А1 в Словения.
1974 г. — При земетресение в Пакистан загиват 4 700 души.
1987 г. — Съветският космонавт Юрий Романенко се завръща на Земята със световен рекорд по пребиваване в космоса — 326 денонощия.
1989 г. — Вацлав Хавел става президент на Чехословакия.
1994 г. — Сменя се ръководството на СДС — на мястото на подалия оставка като председател Филип Димитров е избран Иван Костов.
1996 г. — Подписан е мирен договор между правителството на Гватемала и партизанската съпротива, с което се слага край на продължилата 36 години гражданска война.
1997 г. — В Хонконг започва убиването на всички домашни птици (1,25 милиона), за да се спре разпространението на щама на смъртоносен птичи грип.
1998 г. — Червените кхмери поднасят извинение за извършения геноцид на над 1 милион граждани по време на своето управление в Камбоджа.
2001 г. — По време на най-големия пожар в историческия квартал в столицата на Перу — Лима загиват 274 души.
2006 г. — Индонезийски ферибот потъва между островите Ява и Борнео, загиват над 500 пътници и екипаж.
Родени
1709 г. — Елисавета, императрица на Русия († 1762 г.)
1721 г. — Мадам Помпадур, метреса на френския крал Луи XV († 1764 г.)
1766 г. — Чарлз Макинтош, шотландски химик († 1843 г.)
1787 г. — Михаил Лунин, руски декабрист († 1845 г.)
1796 г. — Йохан Кристиан Погендорф, германски физик
1800 г. — Чарлз Гудиър, американски изобретател († 1860 г.)
1808 г. — Андрю Джонсън, 17-и президент на САЩ († 1875 г.)
1809 г. — Уилям Гладстон, министър-председател на Великобритания († 1898 г.)
1816 г. — Карл Лудвиг, германски физиолог
1836 г. — Георг Швайнфурт, германски ботаник († 1925 г.)
1879 г. — Франц фон Папен, германски генерал († 1969 г.)
1903 г. — Кандидо Портинари, бразилски художник († 1962 г.)
1910 г. — Роналд Коуз, американски икономист, Нобелов лауреат през 1991 г. († 2013 г.)
1911 г. — Клаус Фукс, германски физик († 1988 г.)
1915 г. — Яко Молхов, български критик († 2001 г.)
1926 г. — Ангел Каратанчев, български писател
1930 г. — Иван Манолов, български футболист
1933 г. — Стоян Тарапуза, писател от Република Македония
1937 г. — Барбара Стийл, британска актриса
1938 г. — Джон Войт, американски актьор
1939 г. — Конрад Фиалковски, полски информатик
1943 г. — Стефан Мавродиев, български актьор
1947 г. — Кози Пауъл, британски рокмузикант († 1998 г.)
1949 г. — Милан Асадуров, български писател
1952 г. — Руди Ленърс, белгийки барабанист
1961 г. — Илия Вълов, български футболист
1966 г. — Декстър Холънд, американски вокалист (The Offspring)
1967 г. — Ендрю Уашовски, американски сценарист
1970 г. — Енрико Киеза, италиански футболист
1971 г. — Доминик Дейл, уелски играч на снукър
1971 г. — Иво Сиромахов, български писател
1972 г. — Джуд Лоу, английски актьор
1976 г. — Владислав Петров, български актьор
1977 г. — Катрин Мениг, американска акриса
1980 г. — Дорус де Врийс, холандски футболист
1987 г. — Антон Ризов, български спортист
1988 г. — Агнеш Саваи, унгарска тенисистка
Починали
1170 г. — Томас Бекет, английски епископ (* 1115 г.)
1825 г. — Жак-Луи Давид, френски художник (* 1748 г.)
1891 г. — Леополд Кронекер, германски математик (* 1823 г.)
1916 г. — Григорий Распутин, руски псевдомонах (* 1869 г.)
1920 г. — Марко Цепенков, български фолклорист (* 1829 г.)
1924 г. — Карл Спителер, швейцарски писател, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
1926 г. — Райнер Мария Рилке, австрийски поет (* 1875 г.)
1929 г. — Вилхелм Майбах, германски автомобилен проектант (* 1846 г.)
1936 г. — Алфред Хейлс, австралийски писател (* 1860 г.)
1941 г. — Тулио Леви-Сивита, италиански математик (* 1873 г.)
1969 г. — Курт Рихтер, немски шахматист (* 1900 г.)
1980 г. — Тим Хардин, американски музикант (* 1941 г.)
1986 г. — Венка Асенова, българска шахматистка — гросмайстор (* 1930 г.)
1986 г. — Андрей Тарковски, руски кинорежисьор и сценарист (* 1932 г.)
1989 г. — Харолд Макмилън, английски политик (* 1894 г.)
1997 г. — Александър Геров, български поет (* 1919 г.)
2004 г. — Джулиъс Акселрод, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1970 г. (* 1912 г.)
2011 г. — Иван Андонов, български режисьор и живописец (* 1934 г.)
2013 г. — Войчех Килар, полски пианист, диригент и композитор (* 1932 г.)