Някои хора си мечтаят да работят за себе си цял живот, но това така и не се случва. Други предприемат реални стъпки. Сред втората група има хора, които не успяват в бизнес начинанията си. Има и такива обаче, на които успехът им се усмихва. „Същинско чудо!”, коментират наблюдателите отстрани.
Посветени на различни идеи и реализирани в разнообразни видове бизнес, хората, които успяват да работят за себе си имат няколко общи качества. Става дума за начина им на мислене, коментира блогърът Марк, чиито разсъждения и изводи за личното щастие и чувството за удовлетвореност от живота ви представяме от години. Според него всички успешни хора, които работят за себе си, изхождат от следните гледни точки:
1. Те знаят, че всички ние можем да предложим и продадем само и единствено два продукта: времето и знанията си. Без значение как се препитаваме или за кого работим, всички работим само за един човек – за себе си. Имайки предвид това, разполагаме само с два свои най-важни продукта, които продаваме на пазара на труда – времето и знанията си. Така например се оказва, че има хора, които „продават часовете/времето си в замяна на пари, като берат за фермер плодове или зеленчуци”. Това е перфектен пример за търговия на часове за банкноти. Има и други, „които продават часовете/времето си, за да изпълняват медицински процедури въз основа на знанията, които имат в ума си”. Това пък се счита за перфектен пример за търгуване на часове и познания за пари в замяна. Друг случай – автор на бестселъри прекарва дадена част от живота си, пишейки книги, които ще се продават отново и отново в бъдещето. Това се счита за добър пример за продажба на познания (и въображение и впечатления, защото в случая все пак става дума за творчество). Ключовата полза от търговията на двата основни актива, с които разполага всеки човек, е материалният, пасивен доход, който постъпва и покрива някакви негови разходи.
Грубо определение, но вярно. Така функционира системата. Кое е различното при човека, който работи за себе си? В повечето случаи при него схемата е следната: той използва информация, с която разполага, и прекарва нужното време, за да превърне и двете в продукт със стойност. Тази концепция обърква някои хора. За други изглежда очевидна. В основата й стои това, че потребителите плащат за времето, което предприемачът е отделил и за уникалните неща, които знае (да прави и говори).
