За повечето хора с нормална професия, работещи от 8 до 5, това означава да разделят денят си на две фази: първата (работният ден) ще е с висок стрес, втората (времето след работа вкъщи) ще е с нисък стрес. С други думи – когато се прибереш вкъщи е време за почивка. А дори да имаш домашни задължения – превърни ги в забавни и спокойни занимания, не бързай, действай методично и подхождай към задълженията последователно, 1 по 1. Междувременно си дай време за почивка и релакс. Почети книга, удари една дрямка, отдели малко време за хобито си…

Хората със свободна професия (такива като мен например), които работят за себе си или не са с точно определено работно време са тези, които трябва да внимават още повече обаче. В тези случай често се случва времето за работа и почивка да се слеят напълно и неусетно човек да започне да се претоварва и да поема хронично завишени нива на прекомерен стрес.

Затова, дори и в тези сутации, е добре да се обособи както стриктно определен интервал или продължителност от време за работа, така и отделно помещение за работа вкъщи или извън дома, което да се използва само за тази цел.

Извън работните задължения – тези от нас, които тренират, трябва да раздробят денят си на повече от 2 фази на стреса. Имаме по-висок стрес по време на работа, по-нисък в свободното си време, но и отново по-висок по време на тренировките. Това не е проблем. Отново – ключът е в контролът и постоянството. Предишната статия за стреса, към която оставих линк в началото на тази точка, ще обясни по-конкетно за какво става въпрос тук.

3. Тренирай спокойствието и фокуса си

Тренировките за спокойствие (каквито са йогата и медитацията например) са един от малкото научно-доказани методи за ефективно активно справяне с негативните емоции, породени от стреса.

Една таката тренировка е Медитацията за спокойствие. Тя се изразява в това просто да се съсредоточиш интензивно върху нещо, което не поражда никакви емоции в теб - като стол, ваза, цвете или някакъв друг предмет, за няколко минути или по-дълго – толкова, колкото ти е нужно, за да „рестартираш“ съзнанието си и да се успокоиш.

Звучи лесно, но всъщност не е чак толкова просто и изисква концентрация и постоянство, за да сработи в дългосрочен план. Този вид медитация е по-лесен за изпълнение в тиха среда, лишена от стимули, или пък ако го правиш с слушалки или тапи за уши, както и със затворени очи, застанал в удобна позиция на тялото, която ти позволява да се отпуснеш.

А ако този малко по-„хипарски“ подход не ти допада – трябва да знаеш, че според излседванията, медицатията за спокойствие работи, но не е по-ефективна от други методи за релаксация – като време, прекарано с приятели, гледане на телевизия или практикуване на някакво хоби.

Но в същосто време – тренировките за спокойствие имат и допълнтиелни ползи. Те могат да те направят по-спокоен и съсредоточен човек като като цяло. Да подобрят критическото ти мислене в стресови ситуации и да ти помогнат да вземаш по-добри решения.

4. Сприятели се с природата

Предполагам и този съвет ти звучи малко хипарски, но всъщност и той е подкрепен със солидни научни доказателства.

Различни проучвания показват, че времето, прекарано сред природата, значително намалява стреса, а тренировките, проведи сред природата, се приемат за по-лесни за изпълнение и по-малко изтощаващи.

Дори има хипотеза, че раковите заболявания се развиват по-рядко в райони с по-гъста растителност.

Разбира се, да се разходим сред природата е чудесен съвет на теория, но не винаги е удачен и приложим начин да се справим със стреса на практика (особено ако живеем в голям град). За щастие обаче – дори нещо простичко, като декорирането на дома и офиса с растения, може значително да понижи стреса.

Така че и да нямаш възможност за редовни планински преходи – по-чести разходки в парка или дори просто покупката на 2-3 растения в саксия, могат значително да ти помогнат в борбата със стреса.

5. Бъди гъвкав

Животът често не протича по план. Нещата не винаги се развиват по начина, по който искаме. И по този начин изпитваме стрес. Често обаче този стрес е ненужен невротизъм и всъщност имаме възможности, които са също толкова добри, колкото първоначалния план.

Просто трябва да се откажем от първоначалния си план, да погледнем трезво на ситуацията и да преценим как да извлечем възможно най-голяма ползва от нея… И неусетно, стресът става минимален или изчезва напълно.

Така че бъди гъвкав в плановете, нагласите и очакванията си. Винаги бъди готов да реагираш на променящите се обстоятелства и общо взето – мисли с един ход напред, за да не оставаш неприятно изненадан. А дори нещата да не потръгнат както си очаквал – вместо да се съсредоточаваш върху проблема – съсредоточи се върху начините за решаването му и какви са опциите ти оттук нататък. Отново – бъди активен, а не пасивен!

Автор: Страхил Иванов