5 явни признака, че не обичате достатъчно себе си
Обичате ли се всъщност? За мнозина действително не е лесно да отговорят на този въпрос. При това любовта към себе си може неимоверно да обогати и улесни живота ни. И не, не става дума за самовлюбеност.
Има дни, в които едва понасяме не само другите, но и себе си. Това е напълно нормално. Опасно е обаче, ако това чувство вземе превес и определи целия ни ден. Тогава е крайно време да натиснем аварийната спирачка и сериозно да се замислим. Дали просто сме имали лош ден, или вече сме се завъртели в спиралата на себеомразата? Ще разберете по следните 5 признака.
1-ви признак: постоянно се сравнявате
Интересно е да наблюдаваме действията на околните и това в никакъв случай не е погрешно. Но ако не изпитвате радост, а недоволство и завист, трябва да направите нещо по въпроса, защото такива мисли са чиста отрова. Изречения като „Партньорът ми е с мен, само защото не е намерил по-добра“ или „Сигурно са ме назначили, понеже съм била единствената кандидатка“ са пълни глупости и дълбоко в себе си и вие го знаете. Задайте си за разнообразие въпроса къде се е дянало самочувствието ви. И още по-важно: припомнете си поговорката „Всеки камък си тежи на мястото“ и разберете, че и вие си тежите на мястото! Не е необходимо да изкачвате Еверест или да участвате в маратон, само защото хората около вас го правят.
2-ри признак: вълнувате се какво мислят хората за вас
Непрекъснато ли имате усещането, че другите тайно ви се подиграват зад гърба и ви гледат особено? Контравъпрос: наистина ли вярвате, че хората си нямат по-добра работа? Но дори да е така, нужна ли е тази вечна самоцензура? Започнете да живеете! Облечете онази специална рокля, която от месеци виси в гардероба ви, престанете да боядисвате посивелите си коси, а ги носете с гордост! Който се освободи от излишни мисли, не само се чувства по-добре, но излъчва и самоувереност, която няма как да остане незабелязана.
3-ти признак: постоянно се упреквате за нещо
Да бъдем самокритични може да допринесе за личностното ни развитие. Но не бива и да се прекалява. Не правите услуга на душевното си здраве, ако постоянно си намирате кусури – безпокоите се, че не изглеждате добре, или сте се обявили за некадърници и още по-лошо – примирили сте се с тази роля. Всеки допуска грешки и никой не е идеален. Отнасяйте се към себе си със същото уважение, с което бихте искали да се отнасят към вас. Защото, както е известно, от нищо не излиза нищо.
4-ти признак: приемате ВСИЧКО лично
Представете си следния сценарий: сготвили сте вкусно ястие за партньора си, а той се оплаква, че му липсва малко сол. За вас това е краят на света! Крайно време е да поработите над самочувствието си. Когато сме неуверени или недоволни от себе си или сме зациклени в негативни емоции, сме склонни да приемаме всичко лично. Като че ли търсим потвърждение, че не ни бива за нищо. Изяждаме се отвътре и, разбира се, сме неспособни да отвърнем на удара. Подобно поведение е отрова за всяка връзка, но най-вече за самите нас.
5-и признак: отдавате успехите си на късмет
Познати ли са ви изречения като: „Просто имах късмет!“ и „Това си беше чист късмет!“ ? В първия момент подобна скромност не ни се струва нередна. Но всъщност е важен знак, че подценявате и не обичате достатъчно себе си. Не вярвате в собствените си качества и способности и може би дори не ги осъзнавате. А в действителност същност самите вие държите юздите на живота си. Естествено, понякога ви спохожда и късметът. Но трябва да разберете, че не на него дължите успехите си, а единствено на себе си.
Какви са причините да не обичаме себе си? Когато ни занимава някаква душевна тема, искаме не само да я обсъдим, но и да разберем какво я е породило. Така е и с липсата на обич към себе си. Това, че не се харесваме, може да се дължи на най-различни причини. Ето кои са най-типичните.
- Не сме получавали признание в детството си;
- Преживели сме болезнена раздяла;
- Случили са ни се травмиращи събития;
- Търпели сме психически тормоз на работното място.
Невинаги сме в състояние да си обясним причината. Ако искате да задълбаете по-надълбоко, може би е добре да се подложите на терапия. Терапевтът със сигурност ще ви помогне да заобичате себе си!