Подобна е ситуацията и с годишните членства в различни организации. Преди години бях доста нахъсан да членувам във всякакъв вид професионални организации и те наистина ми бяха полезни, докато работех. Сега, като предприемач, съм част от други общества, но въпреки това, продължавам да си плащам годишен членски внос за старите. Тук, сумите са доста по-големи от месечните онлайн абонаменти, но вече ги прекратих. В тази точка, няма дори да коментирам парите, които изтичат за фитнес карти, особено след новогодишните обещания.
5. Остарели планове за мобилни услуги и пренос на данни
Ще говорим за любимите ни мобилни оператори. И тяхната съдба не е лесна – различни регулации ги натискат да свалят цените (особено за роуминг), има жестока конкуренция на малкия български пазар и за капак – (да си признаем) ние сме доста претенциозни като потребители. Всичко това доведе до драстично намаляване на цените за мобилни услуги, както и за интернет.
Ако скоро не сме си сменяли тарифния план, е време да го направим. Следващият път, когато отидем до офис на мобилния ни оператор да си платим сметката, нека помолим служител да разгледа нашето потребление и да ни предложи по-изгоден план, като включи повече минути и мегабайти за интернет. При родителите ми, които не бяха сменяли тарифния си план от няколко години, се оказа, че могат да намалят разходите си с почти 50% на месец, и от 40 лева вече плащат по-малко от 20 лева, като имат дори повече минути за разговори.
6. Високи лихви по банковите кредити
Пак се връщаме на банките. Няма как. През тях преминават почти всички пари, които получаваме през живота си. А и не малки суми им плащаме като лихви по различни кредитни продукти. Ако имаме банков заем, който сме изтеглили преди повече от 3 години, сега е момента да го предоговорим, защото в момента лихвите са на най-ниските си нива от много години насам. При дългосрочен ипотечен кредит месечната ни вноска може да падне с 10-20%, което изобщо не е малко. Спестените пари може да ги използваме за по-бързо изплащане на кредита и така да си спестим още по-големи суми за лихви.
Лихвите по кредитните карти са следващото място, където изтичат немалки суми всяка година. Не трябва да плащаме скъпо за удобството при плащанията с тези карти, когато може да ползваме гратисния период за безлихвено връщане на взетите суми. За съжаление, у нас повечето хора разбират по грешен начин този продукт. Те си мислят, че това са безплатни пари и трябва да връщат само минималната вноска всеки месец. В началото това е така, но след това се натрупват огромни суми за плащане като лихви. А както знаем, банките си събират вземанията по един или друг начин и няма измъкване.
7. Храната, която изхвърляме
Магазините за хранителни стоки и заведенията всяка година изхвърлят хиляди тонове годна за консумация храна, с която могат да се нахранят голяма част от бедните хора в България. И докато оползотворяването на тази храна е въпрос на законодателни промени и участието на много организации, то пилеенето на храната, която купуваме, е личен проблем на всеки един от нас, който ни струва скъпо и големи суми всяка година отиват (буквално) на боклука.
Аз съм отраснал на село при баба ми и дядо ми, и за мен изхвърлянето на храна не е нормално. Въпреки това, и в нашето семейство купуваме понякога купуваме повече хранителни продукти (под влияние на емоции или промоции), отколкото са ни необходими. Когато са отворени и стоят в хладилника няколко дни, трябва да се изхвърлят и доста левчета отиват в кофата за боклук. Има и неща, които сме купили и си стоят в хладилника или шкафовете, докато не решим да ги консумираме, но се оказва, че срокът им на годност е изтекъл. Те също отиват на боклука.
Как нашето семейство реши до голяма степен този проблем и запуши тази дупка, в която изтичаха не малко пари всяка година?
На първо място, използваме списък за пазаруване, който договаряме предварително на Семейния съвет (в него участва и дъщеря ни Кари на 2 години и половина, и за нея има шоколадово яйце или бонбонки при седмичния пазар). Винаги купуваме нещо извън списъка, но те са много по-малко от преди, когато не планирахме покупките си. Следващото нещо е организацията на хладилника и шкафовете. Просто подреждаме отпред храната, на която срокът на годност ще изтече най-скоро. След като отворим продукта, го съхраняваме по най-подходящия начин – или във фреш зоната на хладилника, или в подходяща, плътно затваряща се, кутия (така продуктите се запазват за много по-дълго време).
И накрая, ако все пак не сме могли да изядем нещо, но храната е годна за консумация, я замразяваме във фризера и я даряваме. Не е огромен жест, но все пак едно бедно семейство ще има храна за един или два дни. Ако ви допада нашия начин за организация и оползотворяване на храната, приложете го и вие.
Това бяха 7-те „дупки“, в които изтичат стотици (дори хиляди) левове от нашите джобове всяка година. Парите са си ваши, но все пак помислете какво по-добро може да направите с тях.
