Скоро децата тръгват на училище. За някои от тях това ще е първо прекрачване на прага. Емоциите са силни, а родителите се вълнуват не по-малко. Заедно с амбициите в кое училище са успели да запишат малкия ученик, дали то ще даде добър старт в живота му те се подготвят да бъдат родители на бъдещ ученик.
За някои от тях това е също първи опит. За най-честите грешки, които те допускат разказва психологът Алена Яшанина.
1. Не започвайте от първия ден да помагате с уроците, без дори детето да ви е потърсило и да е поискало за помощ.
Така ще провалите шанса му да изгради отговорност към своите задължения в училище. То с охота ще ги прехвърли на мама. Резултатът – интересът на детето и желанието му да учи ще намалее.
2. Да заплашвате детето. Не е разумно да увеличавате напрежението с обяснения от сорта: “Там не е като в детската градина“ , „Никой няма да ти угажда, нито да се съобразява с теб“ или да го плашите със задачите, които му предстоят: „Ето, започва сериозният живот, няма мърдане – в училище ще те оценяват, ще има високи изисквания“.
Не му обяснявайте, че детството му е свършило: „Сега няма да имаш време за всички тези глупости – игри, анимационни филмчета. Ставаш ученик!“ .
Всичко това само трупа напрежение и пречи на детето спокойно да се адаптира.
3. Не му обещавайте, че всичко ще е леко и весело. Това е другата крайност. Не бива да разказвате на тревожното дете, че училището е един безкраен празник и, че нищо трудно не му предстои. Защото то ще повярва на мама, а отивайки в училище неминуемо ще се сблъска с някои затруднения - взискателни учители, различен режим, изисквания.
Ако не е подготвено, при срещата с тази действителност, то може да се изплаши и разстрои.
4. Да изисквате идеални резултати. Тетрадките да са чисти и безупречно попълнени, стихотворенията да са научени ...
Началото наистина е трудно. Иска много старание, много упражнения, за да се постигнат резултати. И, за да не откажете детето и още от самото начало да ходи с радост на училище, намалете изискванията.
5. Да се карате и да го наказвате за лоши резултати и забележки. Те не са провал, а по-скоро сигнал, че детето се справя трудно и му е нужна допълнителна помощ, а не наказания.
6. Да правите прибързани изводи при конфликт с други деца и педагози. По-добре е да огледате ситуацията от различни страни и да изчакате.
7. Да игнорирате оплакванията на детето, че го тормозят. Ако детето сподели, че в училище съучениците му постоянно го обиждат, а още повече учителите, не бива да оставяте това без внимание и с надеждата, че то само ще се оправи със ситуацията.
За съжаление има такива случаи, при които детето не може само да се защити и се нуждае от вашата помощ.
Продължава на страницата на Новите родители
