Парите ми купуват храна, която да си слагам в устата. Времето е всичко останало.
В моите 20 години аз не бях добър в нищо. Но си мислех, че съм. Защото когато бях в моите 20, аз бях също и глупав.
Но това е ОК. В моите 20 избрах няколко неща, които да върша отново и отново, мислейки си че съм добър в тях. Писане, компютърно програмиране. И трето, когато имах разрешение - да си свалям дрехите пред друг човек.
Не бях добър в нито едно от тези неща. Но се подобрявах малко по малко може би в едно или две, заради слапото повторение.
Съвет: Иска ми се да бях правил само това: да бях избрал три до пет неща и да ги бях правил отново и отново. В 20-те си избирайте само нещата, които не бихте имали против да повтаряте отново и отново.
Не натискайте максимално за никой резултат. Просто правете нещата отново и отново без никакви очаквания.
Това е всичко, което трябваше да направя.
30-те.
"Да притежаваш дом" е "университетът" на 30-те. Индустрия за ипотечно кредитиране на стойност 15 трилиона долара в Щатите хипнотизира обществото в мисленето, че "притежаването на дом е умна инвестиция", или че "имаш нужда от корени".
Стремежът да си собственик на дом те поставя в капан, блокира хората на едно място, води до много самоубийства и взима на хората всичките пари.
