„Ежко каза на Мечо:
- Колко е хубаво, че сме заедно. Само си представи, че мен ме няма, ти седиш сам и няма с кого да си поговориш.
- А ти къде си?
- Няма ме.
- Това не може да стане - каза Мечо.
- И аз така мисля - каза Ежко. - Но си представи, че изведнъж мен изобщо ме няма и ти си сам. Какво ще правиш?
- Ще обърна света с главата надолу и ще те намеря!
- Но ме няма, никъде ме няма!
- Тогава, тогава... Тогава ще отида на полето и ще извикам: „Ежко-о-о-о!", ти ще ме чуеш и ще отговориш: „Мечо-о-о-о!".
- Не - каза Ежко. - Мен въобще ме няма. Разбираш ли?
- Ама ти какво повтаряш едно и също? - ядоса се Мечо. - Ако теб те няма, то и мен ме няма. Разбра ли?"
Из „Приятели" – Сергей Козлов
Сергей Козлов е роден на 22.08.1939 г. в Москва. Автор е на стихове и приказки, любими на поколения деца и възрастни - "Ежко в мъглата", "Ежко и морето", "В сладката морковена гора", "Наистина ли ще ни има винаги?"... Приказките му за деца са определяни като „тихи“ и „философски“, защото разглеждат вечни теми като приятелството, обичта, доверието, страхът, болката, загубата, животът и смъртта.
