„На следващата планета живееше един пияница. Това посещение беше много кратко, но потопи малкия принц в дълбока тъга.
- Какво правиш? – каза той на пияницата, когото завари седнал мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.
- Пия - отвърна мрачно пияницата.
- Защо пиеш? - попита го малкият принц.
- За да забравя - отговори пияницата.
- Да забравиш какво? - поинтересува се малкият принц, който вече го съжаляваше.
- Да забравя, че ме е срам - призна пияницата, като наведе глава.
- Срам от какво? - попита малкият принц, който искаше да му помогне.
- От това, че пия! - завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.
А малкият принц си тръгна в недоумение.
"Възрастните наистина са много, много странни", каза си той, докато пътуваше”.
Откъс от „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери
Днес обаче не е никак трудно да разбереш хората, които не могат без да употребяват алкохол.
Той е навсякъде – по телевизията, на гърба на билетите за кино, по билбордовете, в рекламите. И не само, че е навсякъде около нас, но е придружен и с така въздействащи слогани като „Мъжете знаят защо.”; „Приятел с бира се познава.”
