Техники за ефективно запаметяване. Психологът Дейвид Хотерсол посочва, че принципите в основата на т.нар. мнемонични техники са повторението и създаването на подходящи асоциации. Казват, че римският оратор Цицерон никога не записвал речите си. Докато ги подготвял, той се разхождал из обширния си дом. Когато му хрумнела важна идея, запомнял съответното кътче от къщата. После било достатъчно мислено да възстанови разходката си. Хотерсол описва подобна техника:

Десет места, през които минаваме на път към дома (например улицата, сградата, входът, стълбището, асансьорът, коридорът, спалнята), се използват за създаване на визуални асоциации. Вместо да правим списък за пазар, си представяме доматите, пръснати по тротоара, млякото пред входната врата, хляба в коридора и т.н. Звучи налудничаво, но работи. Доскоро психолозите дори бяха убедени, че колкото по-абсурден е образът, толкова по-добре се помни. Новите имена се запомнят по-добре, когато си ги представим изписани в някакъв цвят и шрифт – например върху гардероба.

Римата и ритъмът силно подпомагат запаметяването на словесна информация. Затова и текстовете на песни се помнят сравнително лесно. Търговците и авторите на реклами отдавна ползват този факт. Когато става дума за запаметяване на дълъг логически свързан текст, например когато учим за изпит, е важно да се създават „словесни опори” за всяка тематична част от текста – точки, подзаглавия и т.н. Номерираните списъци също подпомагат запомнянето. По-лесно изброяваме отделните сетива, когато първо си припомним, че са пет. Изследване, проведено сред студенти, доказва, че един текст, прочетен два пъти и преразказан веднъж, се помни значително по-добре от същия текст, прочетен четири пъти.

И да напомним: справките в Google не помагат за подобряване на паметта.

От архива на "Обекти"